Партньор №1: Защо никога не говориш с мен?
Партньор №2: Говоря с теб. През цялото време.
Партньор №1: Не, не е така! Изобщо не те интересува какво се случва с мен.
Партньор №2: Остави ме на мира, не разбирам защо винаги трябва да се заяждаш с мен?
Партньор №1: Ако не го правя, никога не слушаш какво ти говоря!
Партньор №2: (Тръгва си, мърморейки) Какво искаш от мен…
Звучи ли ви познат този разговор? Понякога можем да уловим себе си или някой познат да води подобен безплоден спор, защото горният сценарий е типичен, дори стереотипен за двойките, които откриват, че нуждата от време за себе си често е различна при двамата партньори. Подобни различия обикновено имат сериозно влияние върху качеството на връзката и могат да са фатални, ако не се разберат и решат – поне до някакво ниво.
Интимността може да се разглежда като цялост, в двата полюса на която са пълното сливане (никакво отделяне) с другия и пълната изолация от всички. Както винаги, нито една крайност не е желателна, нито здравословна. Почти всички попадаме някъде по средата на тези крайности, но все пак остават много възможности за разногласия по въпроса.
Комфортното ниво на интимност на всеки човек се определя от няколко фактора. На първо място е културата и етноса. Някои култури като цяло са по-емоционално експресивни, „по-топли” от други, които са „по-студени”. Взаимоотношенията между партньорите от различни етноси и култури носят със себе си различни очаквания и поведения.
Вторият фактор е семейната среда. Колкото и да е афектирано от културата, всяко семейство има свое общоприето ниво на близост и интимност. Ако сме израснали в семейство, където хората са по-експресивни, ще се чувстваме най-добре, когато сме по-близо до партньора. От друга страна, човек може да реагира с отдръпване, ако обстановката в едно семейство е твърде близка и това да го притиска. Когато една връзка стане твърде интимна за човек от втория тип, той може да се опита да заформи спор или да използва други средства, за да създаде дистанция между себе си и партньора. Ако пък взаимоотношенията са твърде дистанцирани, у хората от първия тип се поражда нуждата от близост, което ги кара да си я изискват.
Друг фактор, отразяващ се на нивото на интимност, е предишният опит. Ако ние или партньорът ни сме имали предишна връзка, която е завършила зле, засегнатата страна може да не се чувства готова да се отвори напълно отново пред новия човек до себе си. Тази ситуация обикновено може да се разреши от само себе си като дадем на връзката си време, за да можем да си изградим доверие един към друг. Партньорът, който има по-силна нужда от интимност обаче трябва да внимава и да не настоява твърде много, ако другата страна не е готова. Подобно притискане може да доведе до още по-силно задълбочаване на проблема.
Четвъртият фактор е полът. Макар че не винаги е така, жените обикновено имаме нужда от по-голяма близост и интимност, докато мъжете искат да разполагат с повече пространство. От една страна това може да е биологично обусловено (жените са грижовните, мъжете са ловците), но от друга може да се дължи на факта, че в традиционната социализация жените са по-фокусирани върху взаимоотношенията, докато мъжете са по-независими.
И така, ако открием, че с партньора имаме различна нужда от интимност, какво можем да направим, за да може и двамата да се чувстваме удовлетворени? Има няколко възможности. Първо всеки един от двамата трябва да обърне внимание на взаимоотношенията си с близките, приятелите, роднините, както и един с друг, и да оцени себе си по скалата от 1 до 100 относно комфортното ниво на интимност спрямо всяка от тези групи. След това разширяваме резултатите си с +/- 10, тъй като обикновено нуждите ни варират с времето, и сравняваме числата с тези на партньора. Има реални шансове за припокриване. Тази обща зона е едно добро начало към научаването на компромиси по отношение на интимността във връзката.
След това е време да обърнем внимание на повтарящите се тенденции във взаимоотношенията ни с партньора, които ни сближават и раздалечават. Примерът, който дадохме в началото, показва как единият партньор се опитва да привлече и обвърже другия, но в крайна сметка успява само да го отдалечи още повече. Един добре работещ метод тук е последователното сменяне на моменти на близост, след което известно отдалечаване. Този ефект вероятно възниква в повечето връзки и, ако бъде разбран и от двете страни, ще бъде от полза.
Друга често срещана тенденция е единият партньор да преследва другия в опитите си за близост, докато втория продължава да се опитва да създаде емоционална дистанция. Работата е там, че дистанцията винаги ще остава еднаква, защото колкото повече единият настъпва, толкова повече другият ще се отдръпва. Третата тенденция се проявява, когато единият (или и другият) партньор обича интимността за кратки периоди от време, а след това отново се връща към обичайната си дистанцираност.
Важно е да разбираме тенденциите във връзката си с партньора, за да осъзнаем, че човекът до нас наистина се интересува какво се случва с взаимоотношенията ни, макар че привидно не е така в момента.
Третата и най-важна техника е да се научим да разговаряме помежду си възможно най-честно и директно относно нуждите си от интимност или дистанция. Възможно е партньорът да показва любовта си по един начин, но, ако ние я възприемаме под друга форма, няма да сме в състояние да видим неговия начин. Подобна ситуация може да е много объркваща и стресираща и за двете страни.
Ако и след като сме изпробвали някои от тези техники, все още имаме проблеми в постигането на удовлетворяваща връзка, може би е време да помислим за възможността да посещаваме консултации за двойки. Една обективна трета страна често може да забележи проблемните тенденции, които се изплъзват от погледа на партньорите. Консултантът също така може да осигури безопасна среда, в която тези проблеми с висок заряд да се дискутират.