Там където свършват холивудските филми, започва обикновеното всекиднение, що се отнася до любовта. Статистически погледнато, любовните стрели на Амур, губят влиянето си след около три месеца. За повечето двойки първите години носят най-голямо щастие, а след това… въпрос на характери.
Темата за любовта е стара колкото света. Да се даде определение е сериозно предизвикателство за науката психология. Това е феномен изтъкан от противоречия, неяснота и абстрактност. Любовта живее обикновено с мъката и удоволствието, с надеждата и безнадеждността, с колебанието и увереността, с безумието и разума, за да постигне накрая хармонията, душевната и телесната, естетичната и нравствена пълнота.
Най- дълбоката и несъмнено движеща сила на любовта е половото влечение на мъжа и жената, свързано с инстинкта за продължаване на човешкия род. Платоническа любов между мъж и жена в рамките на социалнаия живот не съществува. Човек може да не съзнава половото влечение в даден момент, а може да го съзнава, но да не стига до плътски контакт.
Така погледнато човек прилича на жива белтъчина, която действа само биологически, ако в сложността на любовните взаимоотношения не се включваха интелекта, съзнанието, чувствата. Човек прибавя към силата на инстинкта, величието и красотата на своето съзнание. В любовта се преплитат законите на хармонията, импулсите на природата и златните нишки на съзнанието, законите на плътта и нормите на душата. Пламването на любовта поражда неотменно красота и съзерцание, стимулира художественото възприемане на света. Различните лица на любовта се формират в резултат на предишен опит в семейството, настоящи представи, емоции и поведение на човека. Тя може да бъде любов – саможертва, любов – идеал, любов – приятелство, любов – влюбване и др.
Любовта търпи трансформации във времето. Започва с влюбване, което прилича на опиянение, в което гледаме на света през розови очила. Страстен поглед, присвит стомах, ускорен пулс – двама души в неописуемо състояние. Както при хората страдащи от натрапливи идеи, така и влюбеният е обсебен от една мисъл – за другия. Резултатите от много изследвания доказват, че за тези състояния са характерни ниски нива на хормона серотонин в мозъка..
В процеса на развитие на любовта нивата на този хормон се нормализират и влюбените влизат в обичайното всекидневие. Любовното опиянение е отминало. Понякога сладкият сън остава само сладко-горчив привкус, в най-лошия случай горчив махмурлук. Реалността ни е застигнала.
Силната страст между влюбените се измества от планове за общо бъдеще, собствена къща, деца. Много от двойките след като станат родители пренебрегват „брачните си задължения” и се превръщат основно в родители. По този начин се отчуждават в сексуално отношение един от друг. Не само родителстването поставя на изпитание една връзка, но и рутината на ежедневието. Проблеми от такова естество провокират въпроси като„ Как да сме щастливи до края на дните си? „, често срещан въпрос в психотерапевтичната практика. Колкото по-дълго двама души живеят заедно, толкова повече свикват един с друг и опознават партньора си. Преодолели предизвикателствата на живота – деца, къща, кариера, те често откриват, че не си пасват един с друг. Преминали през опияняващата фаза на влюбването, за да бъдат щастливи много двойки смятат, че е необходимо да си подхождат и по характер. Хората винаги се влюбват в този, на когото се възхищават. Но в дългосрочен план двойките трудно могат да понесат различията помежду си, с едно изключение – разликата в пола.
Следователно, търсейки любовта на живота си е добре да се осланяме не само на емоционалното, но да проверим дали си пасваме един с друг. Това потвърждава една тъжна, но човешка истина – човекът е егоист.
В действителност ние не се влюбваме в другия, а в самите себе си. Бързо проектираме нашите мечти върху партньора си. Носим в себе си представата за „идеалния мъж” и „идеалната жена”. Повлияни сме от обществени клишета, традиционни роли, примери от детството или от предишни връзки, генетичното ни наследство.
Дори и влюбването да не е нещо повече от хормонална игра и голямата любов да има шанс само, ако гените и характерите си пасват, една дълготрайната връзка трябва да бъде постоянно изграждана. Любовта не само инстинкт, влечение на пола, чисто физическа наслада. Тя е съзнание за единство с партньора , отговорност, норми на поведение, благородство, дълг. И в месеца на любовта да си спомним думите на Овидий: „Любовта е изкуство, което трябва да бъде изучено” !
Автор: Татяна Жекова
психолог, психотерапевт
Източник: studiomilen.com
