В тази статия искам да обобщя всички значими книги от любимия ми жанр, т.нар. „speculative fiction“ – термин, който е преведен на български просто като фантастика (дали е правилно или не, не се знае). Спекулативната фантастика обединява под една шапка различни подстилове, сред които са фентъзито, хоръра, киберпънка, алтернативната история, научната и социална фантастика, утопии и антиутопии, магическия реализъм и др.
ФЕНТЪЗИ – Тери Пратчет и „Светът на Диска“
Фентъзито черпи вдъхновение от приказките, легендите, митологиите, фолклора, народните сказания.В историите участват различни персонажи от народния фолклор като елфи, гноми, джуджета, феи, самодиви, понякога вампири, зомбита, тролове и т.н. Най-голямо влияние върху това течение в литературата оказва Дж. Р. Р. Толкин с произведенията „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“. Фентъзито тънело в наивност и посредственост, докато не се появил един англичанин, който променил това – Тери Пратчет.
Тери Пратчет, един от най-продаваните и обичани писатели в света, променя тотално облика на фентъзи жанра, издигайки го до съвсем нови измерения. Самият той заявява: „Фентъзито не е просто магьосници и глупави магически пръчици. Това е един различен поглед върху света“. Действително Пратчет разчупва всички шаблони и създава един свят, познат като „Светът на Диска“ в който се преплитат хумор и философия. По интернет могат да се намерят милиони сайтове с цитати от негови книги и това не е никак случайно. Проницателният хумор се превърна в негова запазена марка. Досега са издадени 37 книги от „Светът на Диска“, всяка една от тях концентрира вниманието си върху определена тема: Шовинист ( ксенофобия, шовинизъм, войни, дипломация), Малки богове ( религии и философия), Еманципирана магия (феминизъм), Истината (преса и свобода на словото), Подвижни образи ( кино и медии), Интересни времена (тоталитарни системи, източна философия), Музика за душата (музика, поп-култура) и т.н.
Други автори:
Чайна Миевил – надявам се час по-скоро да преведат „The City & the City“
Филип Пулман – „Тъмните му материи“
Нийл Геймън – „Никога, Никъде, Никой“, „Звезден прах“
Клифърд Саймък – „Резерватът на таласъмите“
Роджър Зелазни – Хрониките на Амбър (по препоръка на Руслан Трад и фроги)
ХОРЪР – Стивън Кинг
Историите на ужаса обикновено са свързани със страховете и суеверията на хората. Ужасите като жанр се формира през мрачния готически 18-ти век, а по късно e развит от основателят на детективските романи и разкази Едгар Алън По и авторът на „Франкенщайн“ Мери Шели. Като баща на съвременната хорър фикция с право може да се посочи Хауърд Лъвкрафт, който издигнал ужасите на ново, почти научно ниво.
Стивън Кинг е човекът, който популяризира жанра по целия свят и който се превърна в символ на хорър-изкуството. Кинг успешно започва да изкарва наяве най-големите страхове на човека, разхождайки се из най-тъмните и мрачни местенца на човешкото съзнание. Голяма част от произведенията на Кинг са адаптирани и филмирани, като най-сполучливите са „Мъглата“, „Зеленият път“, „Сиянието“, „Изкуплението Шоушенк“, „Ланголиерите“ и др.
Кинг често обяснява страховете и ужасите, на които се натъкват героите му, като резултат от преживяни по-рано травми, комплекси породени от насилие, страхове от неизвестното и свръхестественото, слабости в характера, алчност, гризения на съвестта и т.н. Кинг твори в доста широк спектър, в поредицата „Тъмната кула“ той сполучливо смесва фентъзито с хорър елементи, написва и пост-апокалиптичния епос „Сблъсък“.
Други примери:
Хауърд Лъвкрафт – “Ктхулу цикъл”
Дийн Кунц – „Древният враг“, „Светкавица“
Мери Шели -“Франкенщайн или новият Прометей“
Уилям Блати – „Заклинателят“
КИБЕРПЪНК – Уилям Гибсън & „Невромантик“
Основателят на киберпънка е Уилям Гибсън, а романът му „Невромантик“ се превръща в една от най-значимите книги в последните 50 години. Всъщност това е първото произведение, което печели 3-те най-престижни награди за фантастика – Хюго, Небюла и Филип К.Дик. Невромантик се превръща в еталон на киберпънк движението. Голяма част от термините, които Гибсън въвежда, веднага се превръщат в любими на компютърните нърдове. Не е за вярване, че книгата е писана в началото на 80-те години, а авторът й проницателно пророкува влиянието на глобалната мрежа върху обществото. Първата част на „Матрицата“ се базира основно върху идеологията на „Neuromancer“.
В „Невромантик“, както и в голяма част от повечето киберпънк романи, действието се развива в едно пост-модерно и технологически развито общество, което е контролирано от огромни корпорации, на практика заместващи правителствените организации. Атмосферата обикновено е анти-утопична, главните герои са хакери (или изкуствени интелекти) от ниските прослойки на обществото, а в поведението им преобладава нихилизма. Проблемите са свързани с корпоративните интереси, които понякога смазват обществените, пречейки на индивидуалната свобода. Обръща се внимание на отчуждението и загубата на представите за реалност на героите, както и на контрола върху съзнанието, което се налага чрез информационните технологии.
Други автори и романи:
Нийл Стивънсън, може би най-актуалният киберпънк автор в момента, занимаващ се предимно с нанотехнологии – „Снежен крах“, “ Диамантената ера“
Сергей Лукяненко – „Лабиринт на отражения“
Брус Стърлинг
АЛТЕРНАТИВНА ИСТОРИЯ – Филип К. Дик и „Човекът във високия замък“
Алтернативната история е жанр, в който обикновено се задава въпроса „Какво би станало, ако…“ . Участват действителни личности от историята, но се променя хода на събитията и се изследват алтернативните последици, които биха се случили.
Романът на Филип К. Дик „Човекът във високият замък“ се превръща в образец и става най-известния роман в този подстил на спекулативната фантастика. Филип Дик хипотетично допуска една победа на нацистка Германия във Втората световна война и анализира последствията от това върху света. Подобен сюжет има и „Фатерланд“ на Робърт Харис, както и редица други книги. В тях обикновено се подчертава как една прогнила система като фашизма рано или късно се сгромолясва от тежестта си, дори и ако историята е благосклонна към нея. Така както стана и с комунизма.
Филип К. Дик е голям писател, но не е типичен за жанра. Кралят на алтернативната история е може би Хари Търтълдоув, не особено популярен в България автор. Поредиците „Darkness“ и „Hellenic Traders“ са сред най-известните му творби. Търтълдоув доста добре запознава читателя с историческите събития, за които иде реч. Сузана Кларк „кръстосва фентъзи и алтернативна история в „Джонатан Стрейндж и господин Норел“.
УТОПИЯ и АНТИУТОПИЯ – Джордж Оруел и „1984″
Доста често авторите прибягват до създаването на утопични и антиутопични светове за да изследват в по-голяма дълбочина социалните и политическите структури в обществото. При утопията имаме един идеален свят, перфектно устроено общество, в което липсват войни, болести и т.н. Пример за това е романа на Oлдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят“, който описва една утопична среда, идилия, която постепенно се превръща в антиутопична и където хората губят чувствата си, както и своята креативност. Антиутопичните романи са по-широко разпространени и описват един нагнетен свят, на който е наложен потиснически или тоталитарен режим. Обикновено авторите предупреждават за навлизането на радикални, често модерни тенденции в политиката, които се оказват просто механизъм за контрол на масите.
Най-известният анти-утопичен роман е „1984″ на Джордж Оруел. Британският автор критикува не само всички тоталитарни политически системи, а всяка идеология, която се базира върху налагането на страх и омраза в обществото. Всички опити да се наложи т.нар. mind control, т.е. контрол върху съзнанието, е обречен на неуспех и може да доведе само до разруха. Големият брат те наблюдава!
Тази техника се използва от много автори, сред които:
Антъни Бърджес – „Портокал с часовников механизъм“
Айн Ранд – „Атлас изправи рамене„
Oлдъс Хъксли -“Прекрасният нов свят„
Рей Бредбъри – „451 градуса по Фаренхайт“
Кърт Вонегът, Филип К.Дик, Нийл Стивънсън и т.н.
Апокалиптична и пост-апокалиптична фантастика
Апокалиптичната и пост-апокалиптичната литература се занимава с евентуални катастрофални събития, които могат да сложат край на човешката цивилизация. Такива събития могат да бъдат от различно естество: смъртоносен вирус, епидемия, ядрена война/използване на оръжия за масово унищожение, природно бедствие, резултат от опасни човешки експерименти и т.н. Чрез този похват авторите се опитват да предвидят реакциите на човек в една такава кризисна ситуация, както и съдбата на обществото. Отделно от това, отправят се сериозни предупреждения засягащи екологията, използването на ядрени оръжия (особено актуални по време на Студената война и след инцидента в Чернобил), зависимостта на човека от природата и т.н. Например в нашумялата напоследък книга на Кормак МакКарти, „Пътят“, авторът съзнателно премахва биосферата на Земята, само да покаже зависимостта на човека от нея, и съответно обречеността без нея.
Счита се, че първият апокалиптичен роман е написан от споменатата вече Мери Шели – „Последният човек“. Като класик в този жанр може да се посочи Джон Уиндъм, с двата си най-известни романа – „Денят на Трифидите“ и „Какавидите“. В тях Уиндъм разисква различни теми, обхващащи социалната и политическата сфера.
Доста популярен стана романът на най-продавания руски автор в момента Дмитрий Глуховски, „2033″. Глуховски доста интересно изографисва руското общество, като е разделил оцелелите след атомна война на различни религиозни, политически и др. общества, обитаващи различни подземни станции/метра.
Други примери:
Стивън Кинг – „Сблъсък“
„Бялата чума“ на Франк Хърбърт
МЕКА ФАНТАСТИКА – Братя Стругацки – Робърт Хайнлайн
Меката (или социалната) фантастика акцентира вниманието си върху характера, психологията, взаимоотношенията, социалния статус на героите и на самото общество, а не набляга толкова на техническите и чисто научни детайли. Тоест, меката фантастика има по-антропологичен характер и изследва по-скоро социалните проблеми в човешките среди. Сред най-влиятелните и значими автори в този субжанр са Робърт Хайнлайн, руския отговор в лицето на братя Стругацки, Рей Бредбъри и Урсула Ле Гуин ( с малко по-феминистични наклонности).
Аркадий и Борис Стругацки са законодателите на руската фантастика, заедно с Иван Ефремов. В култовата повест „Трудно е да бъдеш Бог“, братята показват как сляпата вяра и религията могат да се окажат лостове за заблуда на масите и пречка за науката. В друга популярна повест, „Понеделник започва в събота“ дуета язвително критикува мудната бюрокрацията, некомпетентността на научните среди и слабото образование. В нея се появяват образи като Баба Яга например.
През 1961г. излиза „Странникът в странна страна“ на Робърт Хайнлайн, която се превръща в знакова творба на фантастиката по време на хипи движението и е скандализирала цялата американска общественост. Хайнлайн съвсем открито се обявява срещу установените тогавашни догматични норми и преоценява ролята на парите, религиите, моногамията, политическите системи и т.н. Определено изпреварил времето си автор.
Друга голяма фигура е Рей Бредбъри, може би най-гъвкавият автор на социална фантастика. Антиутопията „451 градуса по Фаренхайт“ е най-известното произведение на Бредбъри, в което той вижда заплахата от политическата цензура и контрол, наложен от модерните медии и западането на литературата. „Вино от глухарчета“ и „Марсиански хроники“ имат доста интересна структура, и всъщност представляван низ от свързани разкази.
Други автори:
Франк Хърбърт и великата поредица за „Дюн„
Урсула Ле Гуин – „Лявата ръка на мрака“
Станислав Лем – „Соларис“
ТВЪРДА ФАНТАСТИКА
В противовес на меката фантастика, твърдата набляга на научния подход и на техническите детайли в областите на физиката, астрофизиката, астрономията, химията, биологията и т.н. Твърдата наука има своето голямо значение за научния прогрес, като често авторите дават интересни идеи. Така например, съвременните изкуствени спътници се появяват за първи път като идея в разказа на Едуард Хейл „The Brick Moon“, а спътниковата комуникационна система е била предложена от сър Артър Кларк (за което печели стипендия и медал от института Франклин). Жул Верн пък започва да описва пътувания с подводници и космически совалки, далеч преди те да бъдат изобретени и пуснати в действие.
Сър Артър Кларк и Айзък Азимов са безспорните доайени на твърдата фантастика, оказали огромно влияние върху почти всички съвременни автори в този стил. От произведенията на Азимов най-много ми допада „Фантастично пътешествие“ (излязъл в два тома), чиято тема е миниатюризацията, а пътешествието минава през човешкото тяло. Трудно ми е да определя кой е патронът на този жанр, още повече, че през последните години се появиха много автори с далеч по-напредничави и сложни идеи. Автори като Върнър Виндж, Робърт Сойер и Стивън Бакстър например.
Популярни произведения
Стивън Бакстър – „Време“, „Пространство“ и „Произход“
Върнър Виндж – Огън в дълбината, Дълбина в небето ( в две части)
Хърбърт Уелс – „Машина на времето“, „Война на световете“ ( за да не ям пляс от Nightwish_El и Nostromo)
Александър Беляев – „Подводните земеделци“, „Хойти тойти“
Други поджанрове
Има доста писатели, които не се вписват в горните жанрове, а попадат някъде между тях. Такъв например е Бернар Вербер, който с поредицата си за „Мравките“ (кога ще излезе третата част по дяволите!) ни накара да внимаваме къде стъпваме. Тази поредица си е истинска енциклопедия по ентомология (наука за симпатичните мравки, термити и пчелички), а Вербер често смесва енциклопедични данни с проза. На мен серията за Танатонавтите ми дойде малко по-тежка, но определено Вербер ми е любимец.
Доста често към „speculative science“ прилепват и магическия реализъм (нещо като по-реалистично фентъзи, написано от латиноамерикански писатели). Този подстил е представен от автори като Паолу Куелю (Алхимикът, Петата планина), Габриел Гарсия Маркез (Сто години самота), Жорж Амаду и други. Един от по-странните и по-оригинални автори е японеца Харуки Мураками (Страна на чудесата за непукисти и краят на света), чийто новели се водят като сюреалистични, но на мен по-скоро ми се струва, че попадат в този жанр. Не съм голям фен на жанра.
Доста често се смесват различните жанрове. Така например Роджър Зелазни и Робърт Шекли (по-отделно, а и имат и едно съвместно произведение – „Донесете ми главата на принца“) смесват космическата фантастика с фентъзи.
От киберпънка пък се развиха още няколко поджанра – биопънк, постпънк, стиймпънк. При стиймпънка нивото на технологии е на етап парни и механични машини, дирижабли, различни многофункционални джаджи), а времето в което действието се развива наподобява Викторианската епоха. Уилям Гибсън и Стърлинг дават началото на този жанр, макар че този похват се използва от Пратчет, Джеф Вандермеер, Чайна Миевил и др.
Автор: lammoth
