Започваме да изграждаме черния списък с храни и напитки за пролетта. Тук ще попаднат храни, които са ужасно изкушаващи в сезона на следобедната биричка под цъфтящите дървета. Храни, които понякога (а може би винаги) консумираме.
Кои храни и напитки трябва да зачеркна в диетата си?
– Шоколад;
– Сладолед;
– Чипс (пелети, пърленки и други);
– Пуканки;
– Шейк (сладоледен, без значение колко е могъща компанията, която го продава);
– Сладки газирани напитки (съдържащи захар);
– Ядки (макар научно да е неправилно, тук подразбираме и пържените бобове – соя, леблебия и фъстъци, както и пържените зърнени – царевица);
– Сухи меса (пъстарма, луканки, кайзеровани меса, сухи салами, суджуци);
– Снакс (у нас е известен още като “Зрънчо” по името на компанията, която го въведе в диетата ни);
– Кетчуп (доматен).
Защо е по-добре да минете без тези храни и напитки?
– Шоколад – до 60% съдържание на мазнини, до 28% съдържание на захароза, ужасно висок гликемичен индекс – това не може да се присбособи към никоя диета;
– Сладолед – до 30% съдържание на мазнини, до 20% съдържание на захароза, убива ценни бактерии в чревната микрофлора и има висок гликемичен индекс;
– Чипс – чипсът е като дизел – до 35% мазнини, до 60% сложни въглехидрати и минимум 550 ккал в порция от 100 г. Измислен е от индианците, защото е лека храна, а съдържа толкова много енергия. Трябвал им е за седмичните ловни преходи в търсене на дивеч. Има относително висок гликемичен индекс – освен ако не го ядете по 20-30 г, не го включвайте в менюто си. А знаете ли на око колко са 20 г чипс? Така си и мислех…
– Пуканки – 30% мазнини, до 60% сложни въглехидрати. Доброто тук е, че съдържат 10% фибри, но въпреки това рядко падат под 500 ккал/100 г. Те, също като чипса, са индиански деликатес. Ползвали са се за същото. Отново се съмнявам визуално да знаете колко са 30 г пуканки, за да спрете дотам, затова – избягвайте ги!
– Шейк – до 30% захароза, до 10% мазнини и с висок гликемичен индекс, а 1 шейк рядко е достатъчен, освен ако не е 500 мл… Това да ви е познато?
– Сладки газирани напитки (съдържащи захар) – тук е ясно: до 15% захароза, висок глекимичен индекс и въглероден двуокис, убиващ чревната микрофлора и нарушаващ тонуса на стомашната мускулатура.
– Ядки – изсушени и след това изпечени или изпържени, те съдържат най-много 5% вода, всичко друго са мазнини и въглехидрати. 100 г порция от какви да е обработени ядки рядко пада под 650 ккал. Освен това често биват пресолявани, за да си купите и нещо за пиене от павилиона.
– Сухи меса – неизвестен срок на годност и произход на месото, до 30% мазнини, страшно много консерванти и сол – нямате нужда от всичко това, независимо в каква диета сте в момента.
– Снакс – придава измамно чувство, че сте се нахранили, и така цели… 30 минути. После порция 2, после 3 и…, а не знаете, че е почти 70% въглехидрати и 10% мазнини. 3 пакетчета и ето – изяли сте 400 ккал, а все още сте гладни. Пък солта ви кара да си купите нещо за пиене, тя затова е сложена по много!
– Кетчуп – до 25% чиста захароза, това е невидимата калорийна бомба, която слагате на скарата си и си казвате, “Аз ям нисковъглехидратно!”
Кое с кое да заменя?
– Шоколад – с протеинов бар: придава чувство за ситост, има вкус на шоколадов десерт и е богат на протеин и бавни захари, някои фирми дори не влагат захароза в баровете си, заместват я със стевия, фруктоза и полиоли (плодови алкохоли);
– Сладолед – диабетичен нискомаслен сладолед, или ако сте на нисковъглехидратна диета – Маслен протеинов сладолед с бадеми и какао;
– Чипс – в България за разлика от САЩ и стара Европа не продават нискокалорични, високовлакнести заместители на чипса
– Пуканки – нямат алтернатива;
– Шейк – протеинов шейк с топка диабетичен нискомаслен сладолед;
– Сладки газирани напитки (съдържащи захар) – изотонични напитки, дават ви огромна порция минерали и ви ободряват;
– Ядки – с протеинови хапчици. В България за жалост няма да ги намерите, затова яжте ядките сурови и по възможност в порции с измерени количества;
– Сухи меса – нискомаслени сирена, свежи месни филета, задушени месни хапчици, варени дробчета с подправки;
– Снакс – няма алтернатива;
– Кетчуп – нисковъглехидратни кетчуп сосове за диабетици.
А сега какво?
Предлагам ви да принтирате статията и да я сложите до списъка за пазаруване или сгъната в портфейла ви, за да ви спре от “неразумно вкусни” изкушения.
Автор: Владимир Недков
Източник: bb-team.org
