Дали телевизията превръща децата ни в профанизирани същества, неспособни да употребяват думи по-дълги от четири букви, вече е по-скоро реторичен въпрос. Че това е така показва ново изследване, според което съществува връзка между твърде елементарните и неизискващи употреба на интелект развлекателни програми и видео игри и ограничения и тесен мироглед на много от съвременните деца.
Все пак изследването не потвърждава, че ако телевизията ни залива с клишета и мръсни думи, това е единствената и директна причина за все по-засилващата се разлика между ранната акселерация на съвременните деца и все по-късното им съзряване във възрастни и отговорни за постъпките си хора.
Въпреки че изследователите, цитирани от изданието Pediatrics, не са напълно категорични в своите изводи, те все пак наричат това влияние на телевизията „умерено, но силно осезаемо”.
„Съвременните хора разглеждат профанизацията често твърде широко и я лишават от конкретни примери. А това не ни прави добра услуга.”, коментира Сара Койн, професор в Brigham Young University, „Нашето изследване показва, че това е от значение! Има значение къде децата ни чуват нещо подобно. И родителите вероятно трябва да са по-критични към това, което се излъчва по телевизията и дали да разрешават на децата си да го гледат”.
Няколко предишни изследвания също са показали влиянието на нарастващия брой консуматорски и „твърде елементарни” телевизионни предавания върху забавено интелектуално развитие на децата и как това се отразява на ценностната им система.
Авторите на настоящото проучване са анкетирали деца на средна възраст 12,5 години за това кои са любимите им телевизионни предавания и видеоигри и колко често използват фрази, научени от тях дори да са „мръсни”.
Получените данни сочат, че зависимостта между подобен тип предавания и въздействието им върху децата е правопропорционална – колкото повече и по-дълго те ги гледат, толкова повече думи, използвани в тях, влизат в речника им, макар нерядко да ги използват без да са ги разбрали напълно, а само „за да покажат, че са в час в модерното на деня”.
Според Дъглас Джентайл, професор по психология в Университета на Айова „настоящото изследване запълва съществена празнина в разбирането ни за развитието на днешните деца”.
„Нормално е, човек да се учи от това, което вижда. Винаги е било така”, допълва той, „Каквото и да види детето, то съвсем логично го приема за нормално, още повече щом му го представя телевизията. Ако отсега не помислим дали е нормално това, което се случва, след години ще усетим съществените последици от този процес, а най-малко за едно поколение няма да има възможност за „поправителен изпит”.
