Щом Ева осъзнала, че е гола, можем да се обзаложим, че всичко, за което Адам слушал е било свързано с целулита, размера на ханша и петте излишни килограма, от които половинката му се оплаквала. Жените сякаш сме генетично програмирани да се оплакваме от външния си вид. За да разрушим този пагубен начин на мислене, трябва доста да се потрудим. Ето как да се почувстваме по-добре с визията си в огледалото.
Да мислим като мъже
Като цяло мъжете не се обсебват от външния си вид по начина, по който жените го правят. Мъжете не прекарват по половин час гримирайки се пред огледалото или мажейки се с всевъзможни помади против стареене. И все пак всички мъже, без значение колко са привлекателни или непривлекателни, смятат, че заслужават да излизат с модел на бельо. Да вземем пример от мъжете и да свикнем да бъдем по-малко критични към външния си вид. Ако се научим да сме малко повече като мъжете, светът ще се окаже пълен със самоуверени жени с по-високо самочувствие.
Да се фокусираме върху позитивното
Какво от това, че устните ни са малко по-тънки, отколкото ни се иска? Може би пък за сметка на това имаме такава коса, на която повечето жени биха завидели. Ханшът ни може и да е малко по-голям, но пък много жени харчат цяло състояние, за да си направят гърди като нашите. В истинския свят няма място за перфекционизъм, затова нека го забравим още сега. „Аз имам красив/а/и ……..” (тук се очаква да запълним празното пространство). Да се фокусираме върху хубавото и да игнорираме лошото. Трябва да се упражняваме да го правим, докато накрая не се окаже, че всичко, което виждаме в огледалото, е нещо красиво.
Да го поправим
Ако нещо наистина ни притеснява в тялото ни и не можем да не му обръщаме внимание, вместо да се оплакваме, трябва да вложим усилия и да го поправим. Да правим упражнения, да спазваме диета, да се оперираме, да си купим повдигащ сутиен или по какъвто и да е друг начин. За да можем да се фокусираме върху положителното, трябва да превърнем негативното във възможно най-добро. Можем да направим каквото ни хрумне, стига недостатъкът ни да спре да бъде чак такъв проблем.
Да прегърнем причините, които стоят зад недостатъците ни
Ако се налага да натъпкваме корема си насила в панталона, защото току-що сме родили близнаци, най-важното, което трябва да помним е, че имаме деца и това е невероятна благословия. Ако сме наследили едрите колена на баба си, това, което трябва да помним, е, че обичаме баба си. Ако косата ни е тънка, заради химиотерапията, на която сме се подложили, за да се преборим с рака, това е без значение – важното е, че сме оцелели от една такава страшна болест. Приемането и обикването на външния ни вид настъпва, когато не само се научим да не се притесняваме от недостатъците си, но и когато уважаваме причините, стоящи зад тях.
Да погледнем в перспектива
Здрави ли сме? Здрави ли са децата ни? Имаме ли хубава работа или човек, когото да обичаме? Трябва да се съсредоточим върху това. Какво, ако изглеждаме като Ума Търман, но животът ни е страхотно, вълнуващо преживяване? Външният вид е без значение, ако нямаме какво да правим с него. Хората завиждат повече на успешните бракове, удовлетворяващата и добре платена работа, страхотните деца и щастливия живот, отколкото на перфектно белите зъби.
