Децата използват лъжата като всеки друг инструмент за приспособяване към външния свят. Лъжата е вид експеримент за начините на житейско поведение, от резултатите на който детето прави съответни изводи. Ако родителите не реагират адекватно или дори поощряват понякога изричането на лъжи от децата, последните, разбира се, няма как да направят правилна оценка за лъжата като ценностна категория. От къде, така да се каже, на децата изобщо им идва на ум да използват лъжата и кога човешкото съзнание започва да прави разлика между истината и възможността за изопачаването й, е друга тема. Факт е обаче, че никой не може да ви “преметне” по-майсторски от едно хлапе. Тук ще посочим само някои от причините, които ги карат да го правят:
Средство за самоотбрана.
Това е най-честата и очевидна причина за лъжа. Детето се защитава от диктата, от опита на възрастните да контролират всичко, от съвети и препоръки, които всички до един са “задължителни за изпълнение”. Някога замисляли ли сте се колко са те в живота на децата? На тях им е забранено едно, друго, трето, затова пък абсолютно задължително четвърто и пето. Нали трябва някак си да се защитават от това.
Бягство от отговорност.
Това е още един вариант за самоотбрана. Но е много по-опасен, защото често детето поставя под удар някой друг: роднина или съученик. Усещайки няколко пъти, че лъжата помага да се избегя от отговорност, детето ще я използва при всеки удобен случай.
От срам.
Никой не е застрахован срещу грешки. Дори най-примерните и най-положителните биха могли да излъжат, ако този път не са се справили добре и се срамуват от неуспеха си.
Страх да не загубят любовта ви.
Нали и ние, възрастните, често не казваме цялата истина (в най-добрия случай), или възторжено лъжем, за да запазим симпатията на близките си или уважението на шефовете. А децата изцяло зависят от нашата любов. И от липса на опит или наивност те смятат, че лошата оценка може завинаги да ги лиши от нея.
От солидарност.
Всеки ученик знае, че да издадеш приятеля си е по-страшно, отколкото да излъжеш, защото следва презрение. И те предпочитат лъжата.
От вдъхновение.
Подсъзнанието на детето наистина е област на фантазии. Детето твори, неговите творческите възможности се разкриват и се развиват. В действията му се преплитат игрови и не-игрови начала: как иначе сапунерката ще се превърне в кораб, а обикновената пръчка – в меч? Но ако тази вродена образност се съединява с лъжата, която детето попива от околната среда, то понякога се образува съвсем не-безобиден коктейл.
Като провокация.
Детето разсъждава примерно така: “Ако не ме забелязват, ако възприемат всички мои старания като даденост, а обръщат внимание само тогава, когато съм се провинил, то – заповядайте – колкото искате!” В този случай желанието за внимание (дори отрицателно) е по-силно, отколкото страхът да бъдеш наказан.
И накрая трябва да се отбележи, че да се борим с недостатъците на децата е безполезна загуба на сили, здраве и време. По-добре е да се учим да наблюдаваме, да анализираме, да растем с нашите деца и да поощряваме техните достойнства.