Понякога гледаме детето си и ни се иска да узнаем какво става в тази малка главичка, какво ли си мисли детето и какво го тревожи.
На тези въпроси може да си отговорите, ако се научите да разчитате детските рисунки. Както ние, големите, изливаме душата си пред близките или записваме личните си преживявания и мисли, така и детето разказва за виждането си за нещата, за настроението и преживяванията си чрез рисунката.
Чрез рисуването детето се самоизразява.
Да се разгадае рисунката на детето е възможно както по цветовете, които то е избрало, така и по разположението на образите върху листа и разбира се, по самите нарисувани образи.
Разчитането на рисунката до най-малки подробности може вероятно да извърши специалист по детска психология. Но някои детайли можете и сами да анализирате: да уловите тревожните моменти, да разберете настроението на детето и да научите какви са страховете му. Тези умения ще бъдат като своеобразен мост между вас и детето.
Не е задължително да поставяте някаква тема за рисуване. Просто дайте на детето моливи и обърнете внимание на цвета на рисунката, на линиите, на щриховката, има ли контури на предметите.
Ако искате да разберете настроението на детето в семейството, то може да му предложите да нарисува семейството. Разбира се, всичко трябва да бъде ненастойчиво, в игра и не трябва да стоите на главата на детето, докато твори. Нека детето да рисува както то самото иска.
Пробвайте да поговорите с детето за рисунката му, проследете кого изобразява първи и кого – последен, както и кого изобщо е пропуснало да нарисува и защо. Обърнете внимание как са разположени членовете на семейството, близостта и отдалечеността им един от друг и мястото на детето сред тях. Най-любимия си човек детето обезателно ще поразкраси с някакъв детайл, а най-авторитетния член на семейството най-вероятно ще бъде нарисувам най-голям.
Ако детето рисува себе си между родителите си, то е доволно от отношението към него в семейството, а ако изобщо не се нарисува или пък сложи себе си някъде встрани или вън от къщата, то това е повод да се замислите. Това означава, че детето се чувства самотно и му е нужна подкрепа.
Детето егоист ще нарисува себе си най-голямо от всички останали.
Много е важно също и общото впечатление от рисунката. Обърнете внимание на изражението на лицата на хората. Какви емоции проявяват – радост (усмивка) или тъга.
Някои от частите на тялото детето може особено да подчертае или отдели в една или друга фигура. Например, ако на мама е подчертана устата, то тя подтиска детето със забележките си, наставленията и т.н.
Много е важно да обърнете внимание и на ръцете. Прекалено дългите ръце или понякога – отсъствието им говорят за агресия, източника на който е нарисуваната фигура.
Понякога децата съзнателно пропускат някого от семейството и след това дават доста логично обяснение. Например, пропуснато е братчето, към което детето изпитва ревност или пък обяснява отсъствието му от картината с физическото му отсъствие от живота си.
Специално обърнете внимание на цветовете. Притеснените деца използват тъмни, тежки цветове. Ярките и нежни цветове пък говорят за нормалното настроение на детето. Кафявото и черното сигнализират за потиснатост и дискомфорт, жълтото и виолетовото – за уравновесеност и положителни емоции.
Хладните цветове отразяват конфликти в семейството. Ако детето нарисува някой от членовете на семейството с тъмни тонове, особено черно, то това показва, че детето не харесва този човек или се страхува от него, както и че се чувства отблъснато от него. Например, ако детето нарисува мама с черна коса или дрехи, това може да означава, че мама е много заета, а на него не му стигат ласките й или общуването с нея.
Червеното понякога се тълкува като агресия и висока възбудимост. Синьото и розовото са цветове, пълни с жизнерадост и отлично настроение.
За да проверите отношението на детето към самото себе си, може да му предложите да нарисува автопортрет. Тук е необходимо да обърнете внимание на разположението на рисунката върху листа, за да разберете самооценката на детето и на цветовете, за да разберете настроението му. Обърнете внимание на нарисуваните черти на лицето. Отсъствието на уши например означава, че детето не слуша или не желае да слуша околните и наставленията им. Големите очи говорят за това, че детето е обезпокоено какво мислят околните за него. Усмивката на лицето означава, че детето е отворено за общуване.
Всеки ваш опит да се сближите с детето си и да го разберете, ще бъде възнаграден с неговата любов към вас, ще възпита любов към хората и ще му помогне за успех в живота.
