Заразен ли е стресът на другите хора?

Да се справяме със стреса на други хора е с една дума “стресиращо”. Докато в началото се опитваме да проявим разбиране, ако няма напредък, може накрая да се окаже, че самите ние чувстваме напрежението. В действителност, стресът на другите хора може да се разпространи като цигарен дим – въпреки че вие не пушите, димът става ваш проблем, защото сте на място, където се пуши.
“Стресът на другите хора замърсява средата”, казва Брад Джилбърт, професор от университета Пърдю в щата Индиана. “Той подкопава отношенията и предизвиква тревожност. Стресираният човек е като заредено оръдие – никога не се знае какво и кога ще предизвика гърмежа и това е много натоварващо”.
Стресът, изглежда, е контра-интуитивен: може да смятате, че след като веднъж източникът му е премахнат, това ще помогне да се притъпи въздействието му. Но стресът от “втора ръка” може да бъде много разрушителен, тъй като нямате властта да въздействувате върху него директно. С вашият собствен стрес, в крайна сметка, може да се справите – да посрещнете проблема, да се опитате да намерите решение, да броите до 10… Със стреса, идващ от другите обаче, често не може да направите нищо друго, освен да стоите там и да го поемате върху себе си.
Говорейки по принцип, хората, от които е най-вероятно да “лепнете” стрес са тези, които са ви най-близки – съпруг, деца, родители, колеги – хора, които виждате всеки ден, тъй като техните проблеми имат директни, както и индиректни, последици за вас. Ако съпругът ви се страхува, че ще бъде уволнен, например, вторичният ефект от неговия стрес за вас ще бъде притеснението ви за собствената ви финансова стабилност.
Жените в по-голяма степен от мъжете абсорбират стреса от любимите си хора. “Ние сме възпитани да обръщаме внимание на емоционалните потребности на другите и да се грижим за тях, което ни прави по-уязвими за техния стрес”, казва Марта Кицроу, професор по психология от университета на Айдахо. “Ние искаме да оказваме подкрепа, но в крайна сметка поемаме твърде много отговорност за благосъстоянието на другите”.
Като резултат, за жените, които играят ролята на утешител за твърде много хора, стресът втора ръка е като вредни условия на работа. Като добавим и страничните ефекти на стреса – повишено кръвно налягане, нарушен метаболизъм, проблеми с паметта, е очевидно, че не бива да се предаваме толкова лесно. Въпреки че малко проучвания са правени върху вторичния стрес като цяло, проучвания в други сфери показват, че както и цигарения дим, стресът от “втора ръка” може да бъде по-опасен, отколкото сме си мислили.
Документирано е например, че работещите в спешна помощ, които се сблъскват с жертви при различни произшествия и които изпитват крайна форма на вторичен стрес като част от работата си, страдат от сериозни физически и емоционални симптоми, включително напрежение в мускулите, умора, липса на енергия, безсъние и депресия.
Разбира се, всеки, който е изпитвал стрес от “втора ръка” няма нужда от изследване, за да знае, че го изпитва. И разбира се, няма нищо лошо в това да се опитваш да предпазиш и да утешиш някой. Но когато, правейки го, се увеличава собственият товар от първичен стрес, това може да се отрази негативно на отношенията с човека, на когото искате да помогнете. Ако помощта ви остане незабелязана, може да установите, че сте минали в противоположната позиция на негодувание към човека, на когото сте искали да помогнете. Съпрузите, които очакват взаимна подкрепа, често се намират в това затруднено положение.
Стресът “втора ръка”, в най-лошия му вариант и независимо от произхода му, може да повлияе на живота като цяло, казва д-р Соня Люпиен от университетската болница Дъглас в Монреал. “Хормоните на стреса влияят върху начина на мислене, като ви карат да виждате ситуациите по-лоши, отколкото са в действителност.”, казва тя. “Може да предположите, че някой, който за вас е източник на стрес, е стресиран и да реагирате, преди да сте се уверили, че е така и този път. По този начин, само като чуете звука от ключовете на съпруга си в ключалката, в очакване на поредна “доза” стрес от него може да се стресирате, дори и ако той самият не е вече стресиран.”
Тъй като стресът явно е заразен, няма ли да бъде най-добрата защита да се научим как да не чувстваме чуждата болка? Грешно, казват експертите. Да си съпричастен с проблемите на другите е онази запазена марка на хората, която ги превръща в приятели, на които може да се разчита. Нашата способност да споделяме чувствата на другите – позитивни или негативни – е това, което ни помага да се сближаваме. Емоционалната зараза има критична роля в установяването на отношения с други хора. Ние трябва да се стремим да развием тази способност да бъдем съпричастни, казват специалисти и добавят, че същевременно, има начини да бъдем съпричастни и без да вредим на себе си.
Най-добрата стратегия е да кажем на човека – източник на вторичен стрес – как неговия стрес ни се отразява на нас самите. Много жени биха предпочели да скрият чувствата си, отколкото да кажат какви са техните собствени нужди. Избягвайте изкушението да си премълчавате и помнете, че има начини да изразите притесненията си. Дайте гласност на стреса си – съпричастно. Попитайте как можете да помогнете и поставете реалистични граници, така че никой от вас да не се чувства използван.
Друг начин е да се опитате да въведете някаква система за регулиране на чувствата и възможните отговори. Дори да сте разстроени и да ви е писнало – опитайте се да погледнете ситуацията отстрани и да установите най-логичния курс на действие.
Накрая, трябва редовно да си давате време, в което да се откъсвате от хората – източници на стрес и да презареждате батериите си. Не е необходимо да бъде ежедневно – може да е и веднъж в седмицата. Смисълът е да се прави нещо, което ви носи щастие и увеличава позитивните ви чувства, като например да прекарвате време с приятели. Това е един от най-успешните начини за редуциране на стреса. В крайна сметка не всичко, което получавате от приятелите си трябва да бъде стрес!