Трудно може да са намери нещо, което да дразни мъжете повече, отколкото постоянният контрол над техните действия. За тях, мъжете, може би най-обидното определение е да бъдат наречени от приятелите си “мъж под чехъл”. Защо много жени изпитват потребност да контролират мъжете си?
Смята се, че основната причина за това е ревността. Проследявайки действията на мъжа, жената се опитва да ограничи неговите контакти с възможните съперници. Всъщност ревнивите жени обикновено са склонни към незабелязано следене. Те се държат като детективи и се опитват да хванат мъжа на местопрестъплението. А неочакваните проверки или звъненето по телефона са по-скоро проява на майчински инстинкт.
Повечето семейни жени се държат като грижовни майки, при това те играят тази роля дълго преди раждането на детето – т.е. тренират с мъжа. Но нито мъжът, нито жената, излизайки от семейството на родителите и създавайки си свое семейство, принципно не е наясно какво е това съпружески взаимоотношения. Това неразбиране е не само съзнателно (няма опит и необходимите знания). Главното е, че никой си няма представа за емоционалния образ на равноправните отношения между мъжа и жената.
Ролята на дете за нас е емоционално очевидна – всички ние сме я играли на възраст 16 -30 години, докато сме живели с родителите си. Жената лесно влиза в ролята на майката, защото тя през детството си е играла на майки и дъщери, а е и еволюционно приспособена към изпълняването на родителските функции.
А мъжът в детството си не е играл на подобни игри и не е отработил социалните роли. Той е приспособен към постигането на ресурси и конкуренция между самците. Затова повечето мъже, напускайте семейството на родителите си, емоционално са готови да изпълняват само ролята на сина. В редки случаи мъжът влиза в ролята на бащата (особено ако е от проблемно и непълно семейство, където е бил по-големият брат). Но в повечето случаи нито мъжът, нито жената са готови да бъдат съпруг и съпруга и не знаят как да изградят равноправните си семейни отношения.
А като добавим и типично женските качества като безкомпромисност, перфекционизъм и чувство за собственичество – ще получим един огнен коктейл за тотален контрол.
Жената е недоволна от поведението на мъжа, тъй като тя знае, че той е „неспособен да прави елементарни неща”, „нищо не може да му се възложи” и изобщо държи се детински. Затова тя задължително контролира всички негови действия, за да не допусне той да извърши някоя глупост, навреме да се върне в семейното лоно и по възможност да й бъде пред погледа. Тъй като жената биологически е подготвена за ролята на майка, тя е наясно и с техниката на емоционалното потискане – т.е. умее да ограничава свободата на неразумните мъжки стремежи.
Разбира се, мъжът се дразни от всичко това, но тъй като не е готов за пряка борба, започва да търси положителните страни в създалата се ситуация. Повечето проблеми не трябва да се помнят, жената така или иначе ще мърмори, когато му дойде времето. Напълно естествено е, той да се държи все по-безотговорно и по детски – на първо място поради протеста, а на второ тъй като това е най-лесният начин за излизане от създалата се ситуация.
А жената продължава да търси поводи за своите инстинкти, играейки ролята на майка, домакиня и ревнива жена – три в едно. Самата тя се дразни от това, но ситуацията трудно може да се промени – нали за да може мъжът да започне да проявява инициатива и да се научи да действа, на него трябва да му се позволи да действа самостоятелно. При това максималното, което обикновено е готова да даде всяка жена е да даде свобода до първата грешка.
Тези стереотипи могат да бъдат пречупени и от мъжа, и от жената. Но и в двата случая главният етап на прехода е мъжът да получи свобода за действията си и правото на грешки. Тези грешки първоначално ще бъдат много, но ако вие отново започнете да ги оправяте, скоро ще се върнете на изходната позиция.
