Велико Търново – само името му подсказва, че става въпрос за нещо голямо и значимо. Да, Търново е велик град, с велика история. И това е признато не само в България, признато е от цял свят. Това е градът с най-славно историческо минало в страната, с най-вълнуваща история, с най-много запомнящи се имена на бележити личности. Той е символът на българската държавност, той е паметникът на късното Средновековие, той е Велико Търново. Всяко кътче в него ухае на история и сила. Всяка улица в него води до гледка, която ще остане в сърцето ви завинаги.
Велико Търново е разположен в центъра на България, по средата между София и Варна. Южно от него се намират хладните северни склонове на Стара Планина, а северно от града се простира обширната Дунавска равнина. Туризмът тук е във вихъра си поради ред причини, най-важните от които са купищата забележителности, с които е обсипан градът. От друга страна, няма спор – Велико Търново е един от най-красивите градове в страната. Разположен е върху три титанични хълма – Царевец, Трапезица и Света Гора, което определя особената и характерна подредба на града. Една разходка из града при всички положения ще ви остави безмълвни, ако сте тук за първи път. Велико Търново се превръща с всеки ден във все по-притегателен център за туристите, защото мнозина искат да се потопят в атмосферата на “най-българския град”. Изключително интересни за посетителите са къщите в града, сякаш накацали една върху друга и същевременно бидейки уникални паметници на възрожденската архитектура. Това е едно от малкото места, на които природата и създаденото от човека се допълват, за да създадат най-уникалната панорама.
Във Велико Търново има запазени останки от крепостите и църквите от културата в периода на късната средновековна българска държава. Първите следи от обитатели на района датират от далечния VI в. преди Христа. На Царевец например е открито тракийско селище от 111 хилядолетие пр.н.е. По времето на Юстиниан I тук са се строяли значителни и изключително модерни за времето си укрепителни системи. След като българите отхвърлят византийското иго, Търново остава столица на държавата от 1185 г. до нашествието на османците в Европа. Градът е отново освободен около 5 века по-късно, на 7 юли 1877 г., когато руските войски навлизат в него. Съдбоносното Учредително събрание от 10 февруари 1879 г. е проведено в Търново, в сградата на бившия конак. Тогава се приема най-демократичната за своето време Търновска конституция. След Освобождението именно в Търново се поставят основите на новата българска държава.
Днес вече Търново е Велико Търново и е най-големият исторически паметник на славните времена в историята на България. Той е символ на българското, а околностите му са обсипани с кътчета, които допълват този негов облик. Като един модерен европейски град, Велико Търново е не само административен център, но и туристическа дестинация. Ето защо градът предлага множество атракции, а хотелите , в които можете да отседнете, са изключително модерни и луксозни.
Историята, която трябва да помним: Архитектурно-музеен резерват “Царевец”
Повече от 200 години Търново, един от древните български градове, наследник на една хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Двете външни предградия се оформят по поречието на р.Янтра , в подножието на западния и югоизточния склонове на Царевец. По своята площ и численост градът, който през периода ХІІ-ХІV в. се издига до славата на “трети Рим, втори Константинопол”, е един от най-големите в европейския югоизток.
Основната крепост е на Царевец. Първото селище на този исторически хълм се появява през късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (ІV-ІІ хилядолетие пр.Хр.) и особено през желязната епоха (ХІІІ-І в. пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VІІ в. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Унищожен е при аваро-славянските нашествия през VІІ в. През ІХ в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество. През ХІІ в. селището е вече укрепено, а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради.
През 1185 г., при освещаването на църквата “Св.Димитър”, е поставено началото на въстанието на българите срещу византийското владичество начело с братята боляри Асен и Петър. На следващата година българската държава е възстановена и Търновград става нейна столица.
На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията – двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км. и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р.Янтра.
В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа.
Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули.
Третият вход (Френкхисарска порта), която свързвала основната крепост с квартала на франките (чуждестранните търговци), е разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец.
Този вход е бил охраняван от т.нар. Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски, пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. В края на ХІІІ в. при тази кула бил изграден един от градските манастири.
Укрепеният средновековен град на Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания са открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви (4 от които ранновизантийски) и 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали, всеки от които със своя енорийска църква.
Централната улица покрай северозападния крепостен зид води до най-северния край на Царевец – Лобната скала, издаден към р. Янтра скален нос. Според преданието тук били изпълнявани смъртните присъди над държавните изменници. На това място има оформен неголям градски манастир.
Дворецът на българските царе – добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма – равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа -официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор.
В средата на двора се издигала църквата “Св.Петка”, в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи.
При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.
Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 кв.м. Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор.
В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм “Свето Възнесение Господне”, където се съхранявали мощите на св.Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс. От южната й страна се издига висока кула-камбанария – рядко-срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи.
Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.
Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх. Боян Кузупов. Декоративно-художественото оформяне на интериора е дело на художника Теофан Сокеров. Стенописите за завършени през 1985 г.
Днес църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на едно съвременно монументално изкуство се проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.
По материали от:
www.retur.eu
www.veliko-tarnovo.net
