Надявам се, че всички майки са получили специално внимание на деня, който у нас традиционно се празнува като ден на жената – 8 март. Аз лично винаги съм намирала смисъл и оправдание за съществуването на подобен празник в преместването на фокуса му върху жената-майка. Моето разбиране за смисъл на подобни празници е във възможността, която те предоставят за “компенсация” – компенсация за пропуснатите “обичам те” (на Св. Валентин), за пропуснатите “прости ми” на Сирни заговезни и пр.
8 март за мен е компенсация за всичките онези моменти, когато съм пропуснала да прегърна мама, да й благодаря за подкрепата и разбирането, за загрижеността й към мен, за всичките й усилия да ме изгради като една щастлива и успешна личност.
Днес, вече сама в ролята на майка, често изпитвам здравословен страх дали съм достатъчно добър родител. Това е причина да разсъждавам ежедневно за това, което се случва между мен и детето ми, да търся информация и примери, които да ми помогнат да изпълня задължението, което съм поела, по възможно най-добрия начин.
Така онзи ден (на 8 март – не е ли символично?) попаднах на една история, която ме впечатли и искам да споделя с вас – майките, които се вълнуват как се реализират като родители и какво могат повече да направят, за да изпълнят успешно най-важната мисия в живота си.
Ето историята, за която ви споменах.
Р. С. е майка на 14 годишен син. Всеки ден тя отделя време да намери някаква поучителна, мотивираща или вдъхновяваща мисъл в интернет или в някоя книга. Записва я на лист и сутринта, когато стане, я поставя на мястото, където сяда сина й за закуска, преди той да се е събудил.
След това тя приготвя закуската за семейството, детето сяда на масата и тя го кара да прочете мисълта и го моли да помисли върху нея през деня. После всеки от семейството тръгва да изпълнява собствените си задължения – работа, училище…
Когато всички се съберат отново по-късно на масата за вечеря, детето казва на родителите си какъв, според него, е смисъла на тази мисъл и цялото семейство разговаря за поуката и за практическото приложение от нея в съвременния живот…
УАУ! Наистина, точно това беше първата ми реакция… Възхищавам се на тази жена-майка, която е успяла да установи този ритуал в семейството си. Така тя, ежедневно, поставя основите за развитие на критическото мислене на детето си, за здрава ценностна система, за оформяне на страхотен характер и изграждане на конструктивно отношение към семейството и обществото.
Тази майка ни предлага един наистина ценен урок по “родителство” – как нещо толкова просто и евтино за изпълнение може да даде забележителни резултати за цял живот…
