Ако сте чели книгата, не ходете да гледате филма, защото:
– той може да бъде учебник за това, как буквалистично трябва да се пренесе един бестселър на големия екран. Именно да се “пренесе”, а не да се екранизира;
– единственото интересно в книгата е въпросът не “кой”, а “къде” и вероятно това е “приносът” на Дан Браун в световната белетристика. Защото в книгата (и още повече във филма), още преди да видим патериците, знаем “кой” е, и преди да се опита Софи да ходи по блатясалата вода знаем “коя е”. Ако не сте чели книгата, може да изгледате филма, за да си отговорите поне “къде”;
– доста преди Одри Тоту да подкара кола назад, същото правеше агент 007. При това с далеч повече финес и много по-забавно. Нищо, че не е французин!
– пожелаете ли да видите Лувъра на кино, нека да е някой научно-популярен филм.
Ако не сте чели книгата, идете да гледате филма, защото:
– едва ли ще има конкуренция за приза “най-касов филм на годината”, а е по-добре да сте видели най-касовия филм на годината;
– най-вероятно ще остане единственият заклеймен от Църквата филм през 2006. (То стана традиция да има по един заклеймен от Църквата филм всяка година);
– новата прическа на Том Ханкс е световна забележителност;
– от времето на “Годзила” не сте гледали толкова много американски и френски актьори заедно и пак от времето на “Годзила” не сте гледали по-бледа роля за Жан Рено;
– “невъзможната английска актьорска школа” е достойно представена от сър Йън Маккелън.
Ако сте чели книгата и не искате да пиратствате в мрежата, идете да гледате “Шифъра на Леонардо”, защото:
– ще научите много малко за Леонардо и още по-малко за Христос, но ще видите няколко изключителни кадъра от Париж и Лондон;
– доста експлоатираният напоследък актьор-“злодей” Пол Бетани доказва, че е добър актьор (или пък доказва, че да се изиграе злодей е много по-лесно, отколкото личност, достойна за подражание);
– може пък да сте “фен” на режисьора Рон Хауърд (аз съм му фен, но на детинското изящество на “Уилоу” или на консервативната неправдоподобност на “Красив ум”, а не на отдалечеността на “Далече, далече”, или хаосът, породен от “Шифъра на Леонардо”).
Каква е поуката след като гледаме филма и разгадаем шифъра на Дан Браун? Ето ви една:
Публична тайна е, че Холиввуд е създаден от предприемчиви люде (повечето от тях евреи, а които не са, най-вероятно е да бъдат италианци или гейове), които не са имали познания за киното като изкуство, но са имали необходимия за всеки бизнес “здрав разум”. Един такъв отец-основател казвал след прожекция на нова творба: “Засърби ли ме задникът, усещам, че нещо не е наред с филма!” Дори да го извикаме от отвъдното, едва ли гледането на “Шифъра” ще предизвика подобни усещания…но, знае ли човек?
А и модата на ХХІ век е да се чешем по други места от тялото…
Ще ни бъде интересно да прочетем каква е поуката за вас…Пишете ни! Ние ще публикуваме вашите мнения!
