Идеята, че компенсираме неувереността и ниското си самочувствие с трупане на пари и вещи, не е нещо изненадващо. Поради тази причина често хора на средна възраст, парадиращи по пътищата с новите си, неуместно скъпи коли, приличат по-скоро на “криза на средната възраст на колела”, отколкото на модел на сбъдната българска мечта…
Всъщност, има емпирични доказателства за връзката между ниското самочувствие и материализма.
Американско изследване разкрива, че студенти, които смятат себе си за хронично-неуверени, са били много по-склонни да се съгласят с изявления като: “Искам да притежавам неща, които впечатляват хората” и “Нещата, които притежавам показват колко добре се справям в живота”.
Друго проучване показва, че повишаването на усещането за несигурност увеличава и материалистичните тенденции у хора, които са склонни да се съмняват в себе си.
Ниското самочувствие е неприятно усещане и хората се борят с него, като “инвестират” себе си във вещи. Така постепенно човек започва да се идентифицира с нещата, които притежава. Отнемането на вещите, с които хората се самоопределят, им отнема възприятието за тях самите и мястото им в живота. Отговорът на въпроса “Кой съм аз?” без скъпата кола, жилище, дрехи и пр., става най-трудния въпрос за материалиста без самочувствие.
Материализмът е свързан също и с чувство на несигурност по отношение на мястото в обществото, освен с несигурността по отношение на собствената самоличност и способности. Психологическите тестове постоянно доказват връзката между материалистичния възглед за света и ниското ниво на удовлетвореност в живота. А всъщност още Библията го казва в прав текст, а именно, че няма полза да придобиеш дори и целия свят, ако си загубил себе си.
