Кризата на средната възраст за съжаление се е превърнала в изтъркана тема от телевизионните филми. Историята за мъжа на средна възраст, изоставящ жена си, с която са заедно от 20 години, заради жена два пъти по-млада от него, се е превърнала едва ли не в културен стереотип. За съжаление, дълбоките характерни черти и значението на кризата на средната възраст се изгубват в процеса, а и жените и мъжете в тази възрастова категория омаловажават значимостта на кризата.
Кризата на средната възраст е в своята основа духовно събитие, което може да доведе или до значимо личностно израстване, или може да създаде повече объркване. За да излезете от тъмната гора, наречена криза на средната възраст, трябва да разберете същността на кризата и да сте подготвени, че благоприятното й разрешаване носи със себе си много нови възможности.
Какво предизвиква кризата на средната възраст? Първо, намесени са годините. Средата на живота се разглежда в диапазона между 35 и 50 години, понякога и повече. Тя се свързва и с някакъв вид загуба – здравословен проблем, повишение, което така и не е получено, и особено с отделянето на порасналите вече деца.
Внезапно животът ни изглежда застрашаващо лишен от смисъл, празен, без посока. Всичко, за което сме мислели, че е важно, изглежда незначително. Чувстваме се, като че ли сме изгубили нещо. За да облекчим страха и смущението, започваме да търсим това, което си мислим, че липсва. И така можем да си навлечем доста неприятности. Ако не успеем да разпознаем духовните параметри на кризата на средната възраст, правим избори прибързано, което довежда до още повече хаос.
Има три аспекта на кризата на средната възраст, три теми, около които вълнението се върти.
Първият аспект е жизнеността. Под жизненост се има предвид енергията и страстта. В средата на живота си ние забелязваме, че телата ни се забавят. Може би започваме да се борим със здравословни проблеми или просто с промените в тялото по време на процеса на стареене.
Изведнъж се чувстваме и лишени от страст. Сексуалната страст може да намалее. Сякаш страстта ни просто се е изпарила. И оттук следват погрешно насочените ни опити да се справим с кризата на жизнеността конкретно на сексуално равнище.
Вторият аспект на кризата на средната възраст е интимността. Може би сме имали връзка от известно време. Може да сме преживели разпадането на връзка. Или може би просто сме почувствали какво е да прекараш доста време сам.
Във всеки случай обаче ние сме склонни да разглеждаме критично интимността във връзките си. Може да стигнем до заключението, че връзките не струват. Жадуваме за някаква близост. Жадуваме за романтика. Може просто да жадуваме за приятелство. И ето ги мъжът или жената, разглеждащи снимките си от гимназията.
Третата тема е свързана със смъртта. Може би родител или приятел е починал. Може би някоя мащабна трагедия ни кара да осъзнаем колко сме уязвими всъщност. Всяко събитие ни кара да осъзнаваме, че няма да живеем вечно. Тогава може да се окажем доста уплашени от това, че нищо значимо няма да продължава да живее след нас.
Възможно е да се утешим, ако имаме деца, но, ако сме ги отгледали успешно, вече би трябвало и да сме се примирили с факта, че животът на децата ни си е техен и не може да бъде манипулиран, за да се превърне в доказателство за собствената ни значимост.
За да разглеждате кризата на средната възраст по позитивен начин, трябва първо да разберете, че тя е едно търсене на източници на жизненост, интимност и значимост.Имаме нужда да погледнем право в това, което сме оставили зад себе си и да сме подготвени за потенциалната скръб. Имаме нужда да видим дали сме изгубили способността си да мечтаем за бъдещето. Имаме нужда да преценим дали има частица духовна активност в ежедневния ни живот.
По отношение на въпроса с жизнеността, трябва да огледаме своята креативна страна или може би дори да се срещнем с нея за пръв път. Трябва да позволяваме на себе си да бъдем ентусиазирани, дори да не е по отношение на нещо “продуктивно”.Трябва да преценим колко сме отговорни към изграждането на начин на живот, подходящ за телата ни. И трябва да оценим колко механични сме станали и доколко се основаваме на навика по отношение на сексуалния аспект на живота ни.
По отношение на интимността, трябва да съборим многото стени, които сме си изградили, за да държим другите надалеч от себе си. Трябва да осъзнаем начините, по които сме възприемали значимите хора в живота ни като даденост. Трябва да постигнем добра комуникация.
По въпроса със значимостта на живота ни, трябва честно да обмислим какво сме отложили под предтекст, че ще има много следващи дни. Трябва да преценим какво е останало недоизказано. Няма нищо по-лошо от това някой да умре и да осъзнаем, че никога не сме му казали определени неща, дори това, че го обичаме. Трябва честно да оценим дали работата ни е удовлетворяваща по какъвто и да е начин.
Справянето с кризата на средната възраст включва и нови възможности. Това може да е откриването на креативна способност, която преди това не сме познавали. Може да е нова връзка или задълбочаващ се брак. Може да включва ново учение за постигането на отдавна отлагана цел по отношение на кариерата. Може да е осъществяване на дълбока лична връзка с нещо духовно.
В това пътуване през гората, Данте е имал предимството да има водачи. Може би е добре да последваме неговия пример. Подобни водачи могат да бъдат терапевт, свещеник или просто някой приятел.
Когато оцените даровете и възможностите на това приключение, няма да се тревожите да влезете отново в гората.
