От векове велики умове и обикновени хора са се опитвали да отговорят на въпроса: Какво е любовта? Търсенето на точната формулировка или на единна теория обаче, изглежда все още непостижимо, поради различни фактори. Явно, има още много да разгадаваме по отношение на сложиня механизъм, наречен човек, който е и единственото създание на тази земя, способно да подходи към любовта съзнателно, да желае да я разбере и да се научи как да постигне съвършенство в нея.
Предлагаме ви пет теории за любовта на хора, които са посветили голяма част от времето и енергията си на изучаването й. Надяваме се те да ви помогнат да разберете по-добре нейната същност и как да се усъвършенствате в изкуството да обичате.
1. Любовта като болест
Американският психолог Дороти Теннов в книгата си “Любов и влюбеност” описва страстната романтична любов като сляп биологичен механизъм, който е осигурявал на нашите предци способността не само да се размножават, но и да възпитават общите деца. Теннов не смята влюбеността за истинска любов, а я описва като болестно състояние, със следните симптоми:
– постоянни натрапчиви мисли за обекта на влюбеността;
– усещане за еуфория в случай на взаимност;
– съсредоточеност върху обекта на влюбеност до такава степен, че човек може да игнорира важни задължения и решаваното на насъщни проблеми;
– изопачено възприятие на обекта, често граничещо с бълнуване (положителните качества се преувеличават, а негативните се игнорират);
– силно сексуално влечение.
Теннов подчертава, че въпреки че влюбеността и обикновеното желание за секс не са едно и също нещо, влюбеността без сексуално желание не съществува, тъй като то лежи в нейната основа.
Според него да се изцелим от “болестта на любовта” е практически невъзможно. Съществуват само две възможни лекарства за лечение:
– прекратяване на всякакви контакти с обекта (този метод неминуемо води до депресия, но при нормалния човек влюбеността угасва);
– да се започнат отношения.
Интересно е, че “болезнената “ влюбеност изчезва след 1-4 години и не случайно след този период хората се развеждат.
2. Любовта като химия
Учените се интересуват и от тези биохимични процеси, които способстват за появата на романтичните чувства. Най-често с любовта са свързани следните хормони и вещества:
– Фенилетиламинът е вещество, което се изработва в мозъка. Той е отговорен за “безумната” любов. По своето действие прилича на кокаина или на друг наркотик и затова провокира усещането за възбуда, еуфория и сексуално желание. За съжаление неговото действие е временно, човекът привиква към него и вече не се предизвиква същата химична реакция.
– Окситоцинът е хормон, изработващ се в мозъка, който действа на половите органи и способства за отделянето на кърмата при кърмещите майки. Освен това, този хормон е отговорен и за чувствителността към докосванията. Именно той предизвиква желанието да се прегръщаме и помага да се противопоставим на стреса. Неговото ниво се повишава при общуване с близки хора, особено ако има тактилен контакт.
Любопитен е фактът, че колкото по-добре човек се отнася към самия себе си, толкова по-добър е неговият баланс между тези две вещества и толкова по-удачен е изборът му на партньор.
3. Любовта като триъгълник
Психологът Зик Рубин разглежда романтичната любов като комплект от три елемента: привързаност, грижа и интимност.
Привързаността е потребност от грижа, одобрение и физически контакт с друг човек.
Грижата е обезпокоение за чуждите потребности и щастие в много по-голяма степен, отколкото за собствените. Чувството на загриженост ни кара да поставяме на първо място интересите на другия човек, да преживяваме за него, да се стремим да му помагаме и да го утешаваме.
Интимността означава общи мисли, желания и чувства, които обединяват двама души. Колкото по-голяма е интимността, толкова по-голямо е доверието между хората, толкова по-силно е желанието за споделяне на идеите и емоциите.
4. Любовта като палитра
Разновидностите на любовта са описани от психолога Джон Алън Ли в неговата книга “Цветовете на любовта”. Той сравнява любовта с цветен кръг, състоящ се от 3 основни цвята, които Ли смята за основни стилове в любовта и ги нарича с гръцки имена: Ерос, Лудос, Сторге:
Ерос – любовта към идеалния човек
Лудос – любовта като игра
Сторге – любовта като приятелство.
Продължавайки аналогията с палитрата, Ли предполага, че трите основни цвята могат да се комбинират и създават допълнителни цветове. В резултат на това се появяват 9 разновидности на любовта. Например ако се смесят Ерос и Лудос се получава Мания – натрапчивата любов. Ако се смеси Лудос и Сторге се получава Прагма – реалистичната и прагматичната любов. Ако се смесят Ерос и Сторге се получава Агапе – състрадателната и безкористна любов.
5. Любовта като приятелство
Илейн Хатфилд, един от класиците на “психологията на любовта” определя два типа любов: състрадателната и страстната.
Страстната любов е свързана със силните и неуправляеми емоции. Тя зависи от нашето възпитание и случайните обстоятелства – обстановката или някакви личностни характеристики на човека ни сигнализират, че това е романтично и мозъкът получава сигнал да се влюби.
Състрадателната любов е качествено друга – тя е основана на общите ценности и може да се нарече любов-приятелство, когато на хората им харесва просто да общуват и прекарват времето задно.
Идеалната любов обединява страстната и стабилната любов-приятелство, но според Хатфилд, тя е голяма рядкост. Ето защо угасването на страстта най-добре преживяват тези двойки, които имат общи културно-нравствени ценности и еднакви възгледи за живота.
За съжаление, особеността на всички теории на любовта се състои в това, че те трудно се прилагат на практика. Нали на чувствата не може да се заповядва?!
Но вие можете да се опитате да създадете своя собствена формула за любовта, която не прилича на останалите.