Човекът, който взема на работа при себе си свои познати или съдейства за това, по-често прави така, че, със собствените си ръце, той си слага “въжето на шията”. От една страна той трябва да отговаря за човека пред останалите колеги, а от друга – да гарантира за колегите си пред своя познат. Ако възникне някакъв проблем, той трябва да се лиши от приятеля си или да се лиши от репутацията си.
Ето защо възниква резонният въпрос: Струва ли си да се прави това?
Струва си, но само при спазване на две важни условия:
– Първото е наличието на достатъчно доверие в познатия човек и във фирмата.
– Второто е, че наемането именно на този човек трябва да бъде изгодно както на него, така и на работодателя.
Ако едната от страните възприема сътрудничеството като задължение на другата страна, по-добре е да се въздържите от него.
На работния климат действат еднаква разрушително както наличието на “любимци”, така и присъствието на “недосегаеми”: любовници, възрастни “деца” – безделници, лели в предпенсионна възраст, които се нуждаят от стаж и редовна заплата. Останалите сътрудници виждат как фаворитът на началника безделничи, а това вече е повод за сплетни, саботаж и т.н.
А ако вашият подопечен не става за нищо, вие трябва да поправяте грешките му и да му довършвате работата.
Съществува още един минус. Прекалено голямото общуване на работното място може да доведе до “предозиране” и у вас да изчезне желанието да прекарвате свободното си време отново със същата персона.
Не трябва да подминаваме и положителните страни, тъй като подобна ситуация може да има и своите плюсове.
Първо, вие познавате своя познат много по-добре, отколкото който и да е друг в работата. Вие сте наясно с неговите силни страни и ограничения, с талантите и страховете му, със семейните обстоятелства, вкусовете и предпочитанията, възгледите му за живота и т.н. И, следователно, вие имате допълнително много добри възможности да го приспособите към работата и съответно – работата към него.
Второ, ако общувате с останалите си колеги на официален език, то с приятеля си можете да си говорите дружески и свойски. Това може да предизвика завист или сплетни у останалите, но по този начин вие ще можете да разберете къде сте сгрешили, кого сте обидили и ще имате възможност да се предпазите от някоя глупост занапред.
Трето, освен писаните правила съществуват и неписани. Как във фирмата е прието да се обядва и пие кафе, как да се поздравяват колегите по случай техния рожден ден, в колко часа да си тръгваш за в къщи, с какъв тон да общуваш с другите, кои причини са уважителни, за да не отидеш на работа – всичко това е невъзможно без въвеждането на заповеди и разпореждания. Това е въпрос на традиции и негласни “конвенции”. А ако решите да въвеждате нови или да променяте съществуващите, вие ще се нуждаете от един “заговор”, в който не е лошо да участва един “свой човек”.
