Хората, които често се тревожат, всъщност губят напразно своите сили, време, а и здраве. Безгрижните – точно обратното: те успяват да направят повече и като цяло са доволни от живота си, твърдят психолози.
Мнозина вярват, че ако природата ни е дала способността да изпитваме емоции, това означава, че този механизъм е полезен за здравето на човека. Да, в зората на човечеството чувството за тревога е имало функцията да предпазва от опасност. Но това съвсем не означава, че подобна стресова ситуация е градивна за здравето.
Освен това съвременният човек преди всичко се тревожи не заради някаква реална опасност, а от измислени проблеми, заплаха от далечното бъдеще или неща, които не са му подвластни да ги промени.
Разбира се, невъзможността да бъде променено нещо, не означава, че такива въпроси не трябва да бъдат предмет на мислите ни. Но безпокойството трябва да се “дозира”. В противен случай то ще нанесе непоправима вреда на здравето и на психиката.
В отговор на стреса в кръвта се увеличава съдържанието на хормона кортизол, който подготвя тялото за физическа активност – някога например да бяга или да се бие. Днес обаче постоянното психично напрежение и като следствие повишеното ниво на кортизол постепенно отслабват имунната система и съответно правят човека по-уязвим към инфекциите.
По данни от ново изследване, проведено в Университетския колеж в Лондон, хората, които се стараят да разрешат своите проблеми и търсят помощ, са с по-ниски нива на кортизол, отколкото тези, които стават пленници на своите притеснения в невъзможност да намерят изход.
Безпокойството е от полза само в ситуациите, когато ни помага да бъдем бдителни и да предотвратим някакъв нещастен случай поради невнимание. Но в повечето случаи то само пречи: парализира волята, затормозява мозъка и не дава възможност за взимане на правилни решения.
Изследователи от университета “Йейл” и университета на Пенсилвания са установили, че дори само 5 минути напразно вълнение разваля настроението.
Хроничната тревога може да доведе и до инфаркт. В началото на тази година учени от университета “Кембридж” във Великобритания съобщиха резултати от свое изследване, според които всяка банковата криза води до осезаемо увеличаване в броя на сърдечните пристъпи.
Гари Маркус, професор по психология в Университета на Ню Йорк съветва да се научим да различаваме отделните видове тревога и да се научим да работим с тях.
Съществува безпокойство, което изисква незабавна реакция и мерки. Ако например видим пушек, веднага трябва да проверим за пожар, а не да преживяваме по този повод. Същото се отнася и за ютията, за която не можем да си спомним дали сме оставили включена или изключена.
Психологът отделя и т.нар. безпокойства-напомняния: да не забравим да поздравим някого за рождения ден, навреме да платим сметките си и т.н. Но съвсем не е нужно това да затормозява психиката ни. Ако нещата са добре организирани, може да изпълним всичко без притеснение, че пропускаме нещо.
“Има и тревоги, свързани със страха за бъдещето – възможно изгубване на работата, финансови трудности, влошаване на здравето. Не допускайте бъдещите проблеми да завладеят настоящия ви живот”, съветва Маркус. “Отделете им време за размисъл, но в търсене на начини за тяхното преодоляване”.
Не трябва да се тревожим и за това, на което не можем да повлияем: “Ако не можете да промените ситуацията, забравете за нея или ако е важна, насочете вниманието си временно към нещо друго. Умението да контролираме мислите си, ги прави подредени, а проблемите – решими”.
Човек трябва да отделя адекватно количество време и за взимането на решения: “Например въпросите за раждане на дете или преместване в друга страна заслужават внимателно обмисляне, но ако искате да се купите нова кола или дреха, не си струва да харчите за размишления много от интелектуалните си ресурси”.
