Депресиите са хронично психично заболяване, което засяга около 17% от населението и в над половината случаи се среща в млада възраст – между 20 и 50 г. В същото време жените, страдащи от депресия, са около 25%, а мъжете около 15%. Жените са особено уязвими по време на пубертета, бременността, раждането и менопаузата, което вероятно се дължи на генетични причини.
Според някои психиатри в определен момент от живота си всеки трети човек изпада в депресивно разстройство. У нас, по различни причини, хората често не обръщат внимание на редица прояви в своето психично състояние, което може да има особено тежки последици.
Депресията е сред най-често срещаните проблеми, които карат хората да търсят помощта на специалист. Тежката депресия представлява остро и продължително усещане за тъга, което нарушава нормалното психосоциално функциониране на индивида. Понякога причината за това е ясна – развод, раздяла, загуба на работа, финансови или здравословни проблеми. Друг път обаче такава не е налице. Като причина за временна нетрудоспособност депресиите заемат доста по-голям дял, отколкото хронични заболявания като диабет и хипертония.
Депресията може да се прояви с най-различни
симптоми.
Едни от тях са относително специфични, докато други могат да се срещат и при редица други заболявания.
При различните депресивни състояния най-често се срещат следните симптоми (оплаквания):
– потиснато настроение,
– тъга,
– загуба на интерес към семейството, работата, към живота,
– чувство на отчужденост и неудовлетвореност,
– безперспективност,
– загуба на желание да бъдеш с приятели и чувство на неудоволствие от контактите с тях,
– страх – най-често от болест,
– натрапчиви мисли,
– песимизъм,
– отслабване на паметта,
– забавен мисловен процес,
– чувство за малоценност и страх от работата, която преди заболяването е изпълнявана с лекота и удоволствие,
– неспособност бързо и адекватно да се вземат решения дори по несложни въпроси,
– липса на воля и инициативност.
Особено важни са онези прояви на депресията, които се наблюдават често и при някои телесни заболявания. Това са така наречените соматовегетативни симптоми:
– загуба на апетит,
– главоболие,
– горчив вкус в устата,
– запек,
– безсъние,
– чувство на вътрешно напрежение,
– умора,
– сърцебиене и др.
Тези прояви на депресиите могат да бъдат отнесени и към друго заболяване и да насочат пациента към друг специалист, а не към психиатър. Правилно е, при наличието на подобни оплаквания, след внимателно изследване и неоткриване на друго заболяване, да се потърси консултация с психиатър. При част от болните с тежки форми на депресия доминират прояви като мисли за самоубийство, планове или опити за самоубийство и погълнатост от темата за смъртта. Тези хора задължително трябва да се срещнат с психиатър.
Съществуват различни видове депресии. Някои са по-често срещани.
Реактивната депресия често се нарича психогенна депресия. Тя е най-честата форма на депресия. Развива се като реакция на личността спрямо остра или хронична психотравмата. От много голямо значение за появата и развитието на заболяването са качествата на личността и силата на психотравмата. Преживяната психотравма (например загуба на партнъора, работното място, пенсиониране, финансови проблеми и други) е причина болният да чувства своето съществуване безсмислено. Това води до понижаване на настроението и стремеж към усамотяване и бездействие. Обикновенно с отстраняването на психотравмата и при добре проведено лечение (предимно психотерапия) състоянието на болните бързо се подобрява.
При т. нар. ендогенна депресия не може да се установи психична причина. За такава се предполага въздействието на различни химични и хормонални фактори. Така например се знае, че при някои депресирани хора нивото на серотонина (посредник при предаването на нервните импулси в мозъка) е ниско и неговото повишаване води до подобряване на състоянието им.
Една особена форма на този вид депресии е манийно-депресивната форма. При нея настроението се сменя от лъчезарно въодушевление до съкрушеност и обратно. Маниакално депресираният човек може да бъде дни или дори седмици в еуфорично настроение, за да се срине след това само за ден в дълбока депресивна дупка.
Депресия от изчерпване се наблюдава предимно у амбициозни хора, които се отнасят много добросъвестно и ангажирано към професионалните си задължения. Най-често заболяват тези от тях, които поради някои особености на своя характер не могат свободно да изразят емоционалните си преживявания. Така се стига до преумора, израз на което е самата депресия от изчерпване.
При възрастните хора понякога се наблюдава т. нар. инволутивна депресия. Тя се развива при хора, които до този момент не са имали нито депресии, нито мании. Характерно за нея е съчетанието на потиснато настроение (тъга, мъка) със силно изразена вътрешна напрегнатост, тревожност, страх. Много често при тези болни се установяват налудности за наличието на тежко и неизлечимо телесно заболяване, за вина и др. под.
Лечението на депресиите трябва да се извършва от специалист-психиатър. Тежките форми се лекуват само в болнична обстановка, където пациентите са под непрекъснато лекарско наблюдение. Леките форми на депресия могат да се лекуват в домашна обстановка (амбулаторно) като по този начин се избягва социалната изолация на пациентите.
Основно място в лечението на депресиите заемат т.нар. антидепресанти. Това са лекарства, които повишават настроението, а някои от тях премахват и тревожността, чувството за напрежение и страх.
Има три основни групи антидепресанти: трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на обратното поемане на серотонина и МАО-инхибитори. Последните две групи се наричат общо нетрициклични антидепресанти.
Трицикличните антидепресанти са най-старите известни лекарства за лечение на депресии и са се утвърдили като класически. Голяма част от тях имат различно изразен седативен (успокояващ) ефект. Препаратите от втората група блокират обратното поемане на серотонина в мозъка. МАО-инхибиторите осъществяват действието си като блокират специфичния ензим моноаминооксидаза.
Всички медикаменти от тези групи трябва да се използват само след консултация с лекар-специалист и по негово назначение!
Отделните ефекти на антидепресантите настъпват известно време след началото на лечението. Най-бързо (още в първия ден) настъпва седативният ефект, който е особено търсен при затруднения в заспиването. Повишаване на инициативността може да се очаква след няколко дни, а повишаване на настроението – след поне 2 седмици.
След подобряване на състоянието лекарят назначава подържащо лечение за 6 до 18 месеца.
При лечението с антидепресанти може да се наблюдават някои странични реакции. Обикновено те са леки и преходни, но безпокоят болните и затова е добре да се познават. При трицикличните антидепресанти най-честите странични реакции са сухота в устата, запек, преоблеми с изпразването на пикочния мехур (често уриниране, задръжка на урина), сексуални проблеми (смущения в ерекцията), замъглено виждане, световъртеж, сънливост и др. Пациентите, които взимат тези антидепресанти през деня не бива да шофират. Те не бива да се дават на пациенти с глаукома и на бременни в първия триместър на бременността.
По-новите (нетрицикличните) антидепресанти имат различни странични ефекти. Те могат да доведат до главоболие (обикновено преходно), гадене, повръщане, безсъние, тревожност и др.
Ефектът на антидепресантите се променя при едновременното им приемане с някои храни и медикаменти. Никотинът, барбитуратите и алкохолът повишават активността на ензимите, които разграждат антидепресантите и по този начин намаляват концентрацията им в кръвта. Това води до намаляване на ефекта от тях. При едновременно приемане с контрацептиви ефектът на антидепресантите също намалява.
Приемането на МАО-инхибитори, психостимуланти и локални обезболяващи средства заедно с антидепресанти може да доведе до рязко повишаване на артериалното налягане, което да предизвика хипертонична криза.
Съществуват и медикаменти (предимно такива на растителна основа), които се продават свободно в аптечната мрежа. Във всички случаи обаче консултирането със специалист е силно препоръчително, тъй като спецификата на депресивните състояния създава възможност наличните симптоми да бъдат отдадени или да се дължат на съвсем различна причина, изискваща съответно и различно лечение.
Освен предписването на антидепресанти друг опорен стълб при лечението на депресиите е психотерапията. При една част от пациентите депресивните симптоми могат да се овладеят само с методите на психотерапията, докато при други се прилагат едновременно психотерапия и антидепресанти. Използват се различни психотерапевтични методи. Трябва да се подчертае, че словото има същите, а понякога и по-силни лечебни качества и от най-добрите лекарства.
Психотерапията може да е групова или индивидуална. В своята практика психиатрите използват по-често индивидуалната психотерапия – предимно т.нар. катарзис, рационалната психотерапия и сугестията.
Катарзисът (отреагирането) е метод за освобождаване на психиката на човека от отрицателното въздействие на неприятните спомени (преживявания).
Рационалната психотерапия се основава на свободна беседа между лекар и пациент. Главното е по време на разговора спокойно и със загриженост да се обсъдят проблемите на болния, да се отстранят неоснователните страхове, да му се дадат сили, за да може активно да участва в лечебната програма. По време на психотерапевтичния сеанс лакарят се стреми да убеди пациента в несъстоятелността на неговите оплаквания и да му посочи пътя за тяхното отстраняване.
Сугестията (внушението) е психотерапевтично въздействие, при което информацията, която лекарят подава на пациента се приема при намалена критичност. Тя може да се провежда в сънно, полусънно и будно състояние. При някои случаи лекарят съзнателно отклонява вниманието на пациента в друга насока, свързана с лечебния процес, и “скрито” упражнява внушението.
Психотерапевтичният разговор разкрива широки възможности за лечение на депресиите. Той създава условия за прилагане по време на един и същ психотерапевтичен сеанс както на катарзиса, така и на сугестията и рационалната психотерапия.
Напрегнатото всекидневие и липсата на свободно време често стават причина за пренебрегване на симптомите на депресия. Тя обаче е специфично заболяване, на което е силно препоръчително да се обърне незабавно внимание. Още при първите симптоми е добре да бъде потърсена намесата на лекар-специалист, който да постави правилната диагноза и да назначи съответното лечение. Пренебрегването на заболяването може да има изключително сериозни дори животозастрашаващи последици.
