В предговора към романа си Дан Браун пише, че тезите му за по-късното обожествяване на Иисус и неговият брак с Мария Магдалена, се потвърждават от реални факти. Вестник Фигаро публикува статия, съпоставяща “фактите” на Браун с истинските.
Били ли са женени Иисус и Мария Магдалена?
Версията на Дан Браун: Позовавайки се на апокрифното Евангелие от Филип (“И беше спътница на Спасителя Мария Магдалена. Христос я обичаше повече от всички и често я целуваше по устата”), авторът на романа твърди, че Иисус и Мария Магдалена са били мъж и жена. Мария Магдалена, на която Иисус поверил ръководството на Църквата, била отстранена от Петър и избягала във Франция с дъщеря си, от която произлязла династията на Меровингите.
В действителност: Никъде не се казва, че Иисус и Мария Магдалена са били женени. Що се отнася до целувките, трябва да се има предвид, че Евангелието от Филип (дошло до нас като фрагменти) не е повествование за живота на Иисус, а съвкупност от думи и алегории. Прегръдката и целувката означават предаване на Божественото дихание на посветения. В друг гностически текст “Евангелие от Яков”, възкръсналият Иисус посвещава в тайната Си Яков, наричайки го “Свой възлюбен” и целувайки го в устата. В този контекст Мария Магдалена е представена по-скоро като най-добрата сред учениците Му, отколкото като любовница на Христос. Според каноническите евангелия, Мария присъства при разпятието (Йоан, 19:25). Тя е първата, на която Иисус се явява след смъртта Си (Матей, 28:5-10; Йоан, 20:11-18). За това споменават и другите двама евангелисти – Марко и Лука. По този начин в раннохристиянската традиция на нея й се отдава особено място. Въпреки че за нея не се споменава в Деяния на Апостолите и Посланията на Павел, фигурата на Мария Магдалена постепенно става значима за християнските общини. Бившата грешница, станала светица, въплъщава една от формите на женската святост, заедно с Дева Мария – архетип на майката и девицата. Да отбележим още, че “митичната” Мария Магдалена се явява съчетание на три жени, споменаващи се в каноническите евангелия – Мария от Магдала, от която Иисус изгонил седем бяса, Мария от Витания – сестра на Марта и Лазар и Мария-грешницата, които помазала нозете на Иисус с миро. Истории от V в., в частност, предадени от Жак де Воражин в “Златната легенда”, намекват за пребиваването на Мария Магдалена в Прованс, в място, наричано днес Сен-Мари-де-ла-Мер. Мнението е, че тя се е заселила в пещера в гората Бом, превърнала се още в Средновековието в място за поклонничество. Реликви, открити в ХІІІ в., са признати от Ватикана като автентични. В днешно време се провеждат археологически разкопки с цел да се отдели легендата от реалната история. Хипотезата за това, че Мария Магдалена е имала дъщеря от Иисус, разбира се, се явява пълна измислица.
Бил ли е Иисус обожествен от Константин?
Версията на Дан Браун: император Константин разпоредил да бъде съставен текста на Новия Завет, от който да бъдат изключени всички Евангелия, споменаващи за човешката същност на Иисус, като приоритет се отдавал на това, което изобразявало Неговата божественост. В този смисъл Иисус бил избран за Бог на Никейския събор през 325г., в резултат на гласуване.
В действителност: В посланията на Павел, датирани от 48 г. вече се съдържа утвръждаване на божествената същност на Иисус: “…и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него” (1 Кор., 8:6). “…Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание, понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята…” (Кол., 1:15-16). През 112 г. римският губернатор Плиний написал, че “християните имали навика редовно да се събират преди изгрев…за да почитат Христос като Бог”. Цитат от Отците на Църквата – Игнатий, Ириней, Климент Александрийски и др., представящи Иисус като Бог са твърде много. Тъй като в първите векове се разпространявали и много ереси, малко по малко съдържание на християнската вяра е било определено от Църквата. По молба на епископите, Константин е свикал първия Вселенски събор, резултатът от който е била появата на Никео-цариградския символ на вярата.
Император Константин не се е занимавал със създаването на официална християнска Библия. Канонът за християнското Свещено Писание се е оформял през ІІ, ІІІ и ІV век, т.е. и до и след управлението на Константин.
Критериите за подбор са били древността на текстовете, връзката им с апостолите, истинността на провъзгласяваната вяра. Ръкописите от Мъртво море (известни като Кумранските ръкописи), на които се позовава Дан Браун, не говорят нито за Иисус, нито за християнството. А ръкописите от Наг Хамади, датирани от ІV в. и открити едва през 1945 г. представляват сами по себе си цяла библиотека от апокрифни текстове. Написани между ІІ и ІV век, те се явяват по-късни текстове от каноническите Евангелия. Белязани с печата на гностицизма, проповядващ дуализъм на душата и тялото, насочени към тесният кръг на “посветените”, те не са включени в Новия Завет, тъй като са в противоречие с посланието за въплътения Бог, чиято “функция” е да бъде универсален.
Явява ли се Орденът на Сион пазител на секретни документи?
Версията на Дан Браун: Тайната на брака между Иисус и Мария Магдалена през вековете е била пазена от Ордена на Сион – тайно общество, създадено от Годфроа де Буйон през 1090 г. Негови членове били Леонардо да Винчи, Ботичели, Нютон, Виктор Юго и Кокто.
В действителност: Орденът на Сион е просто една асоциация, която е създадена едва на 25 юни 1956. Цялата история е изфабрикувана от един единствен човек – Пиер Плантан. Името “Сион” не идва от Обетованата земя, а от името на хълм, в близост до който живее Плантан. Целта за създаване на асоциацията, заявена в документите за регистрация, е понижаване на цените на строителството в района на селото, където тогава живее този човек.
Послепис: Вече има няколко документални филма, които разглеждат версията на Браун и я сравняват с фактите. Може да гледате документалния филм по програма Discovery: “Кодът на Да Винчи – разсекретен”.
Четете още какво казва един познавач на киното за филмовата версия на “Шифърът на Леонардо”!
