Да бъдеш майка или да правиш кариера, отдавна не е избор, който жената се налага да прави. Много съвременни жени се справят блестящо с двойната роля на бизнес дама и родител. Въпреки това обаче, носенето на две дини, дори и под две мишници, не е най-лесната задача на света. Понякога съвместяването на двете роли е причина за вътрешни конфликти, които могат сериозно да травмират психиката.
Работещата майка рискува да попадне в един от трите типични психологични капани.
Капан №1: Чувството на вина.
Някои жени са убедени, че добра майка може да бъде само тази, която посвещава целия си живот на детето. И работещите майки, нямайки тази възможност, през по-голямата част от времето си за общуване с детето не общуват пълноценно с него, а изкупват вината си т.е. признават вината си пред детето, изпълняват всичките му желания, подчинявайки се дори на неговите капризи…
Последствията: Първо, вие ще отгледате един егоист и ще изградите у детето си образа на майката като обслужващ персонал. И второ, изпълнявайки само желанията на своето дете (нова играчка, ходене в “Макдоналдс”) вие ще го лишите от много други неща – изложба, музей или да направи нещо със собствените си ръце.
Профилактика: Когато ви обземе чувството на вина, спомнете си, че сте човек, а не робот за обслужване на детето. Да отдавате всяка минута от живота са на детето – това означава да нямате собствен живот. Детето ще бъде много по-щастливо, ако неговата майка е интересен и успял човек.
Капан №2: Недоверие към хората.
Разбира се, че вие трябва да контролирате детегледачката, възпитателката или бабата, на която сте поверили детето си. Но вашето общуване с детето не трябва да се свежда само до контрол: какво четохте днес, защо правихте това, а не онова…
Друг вариант за неправилно поведение на майката е да натоварва детето през свободните вечерни часове с “умни” книги, общуване на английски език или развиващи мисълта игри, т.е. да компенсира това, което според нея не е направила баба му.
Последствията: Веднага ще забележите, че първоначалната охота, с която детето ви разказва за това как е прекарало деня, ще се замени с отчуждение. Може да пострада и самооценката на детето: “Мама си мисли, че ме възпитават лошо, сигурно съм лош”. Или да се появи безотговорност: “За моите недостатъци са виновни тези, които са ме възпитавали”. С времето в списъка на виновните несъмнено ще влезе и майката.
И накрая – от развиващите мисълта и въображението игри детето просто се уморява!
Профилактика: Убедете се, че жената, на която сте поверили възпитанието на своето дете се справя добре и се успокойте. Не разпитвайте детето, нека то само ви разкаже каквото сметне за нужно.
Капан №3: Ревността.
Вие с болка гледате как детето ви се разделя с баба си или детегледачката и още по-болно ви е да слушате с каква радост то я споменава. И започвате скрита борба: губите ценно време, не за да общувате с детето с непринудено удоволствие, а за да бъдете по-добра от “съперницата”. Опитвате се да разкажете приказката втори път – уж по-интересно, да изиграете отново по-весело игра и не пропускате възможността, ако можете, да развенчаете възпитателката в детските очи.
Последствията: Ревността няма да ви донесе душевен комфорт. Детето ще я почувства и ще започне да се възползва от вашите слабости и да използва името на жената всеки път, когато иска да получи нещо от вас.
Ревността ще ви накара да сменяте често детегледачките, учителките и т.н. Това ще ви отнеме време и сили, които е по–добре да споделите с детето. А добрите и добросъвестни жени сами ще се отказват от работата в такова семейство.
Профилактика: Признайте си, че сте случили на прекрасен човек, с когото детето ви се чувства добре. Другите майки от сърце биха ви завидели за това. Посъветвайте се с психолог: защо смятате, че вашето дете ви обича по-малко в сравнение с детегледачката? Може би вие чакате от него тази всепоглъщаща любов, която да замени любовта на всички други хора? А това детето не може да ви даде.
Как да се държим?
Златното правила на работещата майка е да се старае през свободното си време да прави с детето това, на което само тя може да го научи или да му даде.
Важното е детето да чувства, че вие вярвате в него, разбирате го и му съчувствате. Трябва да се научите да го слушате, без да го прекъсвате. След това обсъдете как е по-добре да постъпи в една или друга ситуация.
Само вие можете да научите детето си да вижда света с вашите очи. Разказвайте му за света от своята гледна точка. Запознайте го със своите увлечения и ценности, направете така, че прекараните с вас часове да са му приятни.
Детето може и трябва да се глези. От време на време му позволявайте да постои по-дълго време с вас, след като вече е време за сън, купувайте му желаната играчка, в особено случаи му позволявайте дори да пропусне училище.
Правилното глезене се различава от неправилното по следното: всички участници осъзнават, че се прави нещо изключително, но само защото някой го прави по собствено желание. Няма нищо лошо в това уморената след работа майка да направи чай и да го занесе в стаята на детето. Погрешно е, ако тя се чувства задължена да го направи.
Бъдете готова и за моментите на напрежение и взаимно неудовлетворение. Дори в идеалните взаимоотношения има такива периоди. Вашата заетост няма нищо общо с това – важното е да намерите време и да разрешите проблема.
Не забравяйте за себе си!
Задължително научете детето на това, че и то трябва да ви глези. Казвайте му по-често: ”Дояде ми се нещо сладичко. Ще ми дадеш ли бисквитка?” или “Донеси ми, моля те, телефонната слушалка, защото не ми се излиза изпод одеялото”…
