„Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло” /Иак. 3:2/
Скъпи в Христа братя и сестри! Ако всички зли и празни думи, някога произнесени от хората, изведнъж зазвучат едновременно, от този ужасяващ гръм мигновено би се разсипал на прах този мъдър свят. Трудно е и да си представим нещо подобно. Обаче ние знаем, как коварни учения и безумни възвания предизвиквали метежи и войни, разрушавали се държави и отивали към гибел народи.
В словото е скрито най-великото могъщество. Свещеното Писание нарича Слово дошлия да спаси човечеството Син Божи. Отецът на светлините „ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем начатък на създанията Му /Иак. 1:18/. Дарът на речта е безценен дар от Господа за човека. Но горко на този, който използва този дар Божи за зло!
Ни една казана от нас дума не изчезва безследно, за всяка от тях ние трябва да даваме отговор пред Господа. С безумни, гневни или клеветнически речи може да убиеш човека. Което е още по-страшно, с лукави думи на прелъстяване може да погубиш неговата безсмъртна душа. И занимавайки се даже, с наглед безобидно, но пусто дърдорене, ние опустошаваме собствените си души.
Навлезли във Великия пост, да си спомним казаното от св. Василий Велики: „Истинският постник, се въздържа от празнословие, сквернословие, пустословие, клевета, осъждане, ласкателство, лъжа и всякакво злоречие”.
Постът е вглъбяване в собствената душа за очистване до дъното и на най-затънтеното й кътче от сквернотата на греха. А как може да се вглъби в себе си празнословецът, ако цялата му устременост е към външния свят, където той се перчи пред другите хора със своите речи?
Постът привежда човека в общение с Бога. Но как да чуе ясно гласа Господен в своята душа този, който е зает с постоянно говорене, така че слуша само собствения си глас? Затова ни предупреждава и свети апостол Иаков: „нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв” /Иак. 1:19/.
Сам нашият Господ Иисус Христос се оттеглял в пустинята за безмълвна беседа със Своя Отец. От ранно християнско време търсещите съвършенство подвижници се оттегляли в уединени обители, скитове и пещери, където душите им се откривали на Бога.
Във втората Неделя на Великия пост ние празнуваме паметта на духоносния учител на Църквата, св. Григорий Палама, утвърдил учението на исихазма – благото безмълвие, съпроводено с непрестанна вътрешна молитва.
Св. Григорий Палама се родил в семейство на велможи и от детските си години се радвал на благоразположението на византийския император. Пред него се откривал широк път към властта, към почести и богатство. Обаче свети Григорий пренебрегнал служението на земния властелин заради по-високото служение на Владиката на мирозданието. Двадесетгодишен юноша, той отишъл в светата планина Атон, където, под ръководството на духовно опитни старци, преминал молитвения му подвиг. Тук свети Григорий достигнал съвършенство в умното дело – съсредоточената духовна молитва, привеждаща към непрестанно общение с Бога.
Върнал се в света и встъпил в попрището на свещенослужител, свети Григорий го съчетал с живот на отшелник. Пет дни в седмицата той прекарвал в уединено безмълвие и само в съботите и неделите отвързвал устата си за извършване на богослужение и проповядване на словото Божие. Така голяма била достигнатата от него в подвига на безмълвието духовна сила, че никой не можел да слуша думите на свети Григорий без сълзи на умиление.
В тези времена се възгоряла ереста на варлаамитите, и необходимостта от борба с нея подтикнала св. Григорий Палама към написване на богословски трудове. Тези боговдъхновени творения обогатили съкровищницата на Православната Църква, откривайки пътя към съвършенство на бъдещите поколения подвижници.
Благото безмълвие, за което ни говорят светоотеческите писания -това не е просто мълчание. Човек може да мълчи и в същото време да се предава на безпредметно мечтание, на греховни мисли, на гняв, завист или горделивост. Благото безмълвие е вътрешно молитвословие, вътрешно молитвено призоваване на Господа.
Основата на умното дело съставлява Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй ме грешния”. Тези малко думи заключават в себе си и покаяние, и изповядване на вярата, и богопознание, на чийто най-висш смисъл са посветени много томове творения на християнските подвижници. Не само на отшелниците и монасите е необходима Иисусовата молитва, това велико духовно оръжие може да послужи на всеки християнин. Когато ни завладяват греховни помисли и бесовски съблазни, започнем ли да повтаряме в себе си Иисусовата молитва – и, уплашени от Името на нашия Спасител Иисус Христос, ще ни оставят бесовете, враговете на нашето спасение.
Благото мълчание, което утвърждавал със своя живот и своето учение св. Григорий Палама, това е и преклонение пред величието на словото Божие чрез смирение на гордия човешки език, с който ние често се опитваме да поучаваме ближните, сами не знаейки истината.
Възлюбени в Господа братя и сестри! В наши дни високо нагоре са се издигнали мътните вълни на злоречието, заплашвайки да залеят и погребат под себе си множество човешки души. С този поток е размита тънката преградка между праведното изобличаване на греха и неправедното осъждане на ближния. Всички търсят виновниците за обществените беди и неуредици във външния свят, но рядко някой осъзнава собствения си грях.
Обществото е заразено от вражда, а където цари човешка ненавист, там няма място Божествената любов. Злоречието се поселва между най-близки хора. Жени осъждат мъжете си, мъже – жените си, деца съдят родителите си. Тази язва е проникнала даже зад стените на храмовете, където миряни дръзват да злословят за духовенството, паства се опълчват на пастири. Страшно е да си помислим, на каква опасност подхвърлят душите си тези хора, опитващи се да присвоят правото на Господа да съди. „Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?” /Иак. 4:12/.
В тези свети дни на Великия пост да се постараем, скъпи братя и сестри, да спрем изтичането от устата ни на горчивата вода от пусти и зли думи, да ни изпрати Господ сладостта на благодатните молитви, на братолюбието и мира. Да се вслушаме в съвета на св. Григорий Палама: „Постави начало на съвършения живот и обнови себе си, подготвяйки се за приемането на бъдещите вечни блага”. Амин.
Автор: Митрополит Ташкентски и Средноазиатски Владимир
Превод със съкращения: прот. Йоан Карамихалев
Източник: pravmladeji.org
