Майката е най-близкият човек на детето, но тя може да го дари както с нежност, обич и топлота, така и с букет от неврози и комплекси. Всичко зависи от модела на отношенията на майката с детето и стила на възпитание.
Според най-ярките черти на поведението на майката могат да се определят няколко типа, всеки от които има своите достойнства и недостатъци.
Домашната майка
За нея е ценна всяка тухла от домашното огнище, а животът й няма смисъл без децата. Естественият стремеж на този тип майка е да роди няколко деца и да им се посвети изцяло, но без излишна хипер-опека по отношение на всяко дете.
За детето това е идеалният вариант, защото тяхната майка е винаги до тях. Тя няма да излиза сутрин рано за работа, оставяйки му храна в хладилника и връщайки се вечер без сили. Домашната майка осигурява на всички членове от семейството уют и комфорт, създавайки усещането за надеждност и защитеност.
Плюсове: Детето не се чувства самотно. У него се изгражда чувството на доверие към света и хората, понятията за дома и семейството получават позитивна окраска.
Минуси: В последно време жената домакиня често се възприема от обществото като неудачница и детето може да изпитва срам от своята неработеща майка. Ако майката е заета само с децата и кухнята, може да се усети и недостиг на интелектуално общуване.
Майката – квачка
Квачката дълго мъти яйцата си, понякога се отказва от храна и вода, а след това не се отделя дори на една крачка от децата си. Но пиленцата порастват и искат да поемат по своя път, но майките от този тип се стремят да ръководят децата си през целия им живот. Често самите те не са получили в детството си достатъчно любов и са решили да посветят живота си изцяло на своето дете. Но старата поговорка, че “много хубави не е на хубаво” е валидна и в този случай – със своето поведение тези майки внушават на децата си, че те не могат да направят нищо сами и им изграждат много комплекси.
Плюсове: За кърмачето този тип майка е най-идеалният. Подрастващото дете също е убедено, че е обичано, въпреки че с времето, когато не може да се откъсне от полата на майка си, тази любов започва да му пречи.
Минуси: Детето е лишено от шанса да стане самостоятелен човек. От благородни подбуди (например да не се зарази от другите деца) майката не позволява на детето си да общува с неговите връстници и в резултат на това тези деца често не умеят да общуват с другите, да вземат решения и да се грижат за себе си. За личен живот те също могат само да мечтаят – майката си пъха носа дори в леглото на отдавна порасналото си дете. В най-лошия случай, последствие от тази “свята майчинска любов” е любящият 40 годишен стар ерген, който не прави нищо без майка си или старата мома без признаци на личен живот.
Майката – контрольор
Тази майка може да се нарече още диктатор или надзирател – с най-добри намерения тя превръща дома в затвор за малкото си дете. Визитката на контрольорката е “ще направиш така, както казах”. Детето няма лични права и неговото мнение не значи нищо. При това, този тип майка се стреми да знае всичко за него, събира информация и от време на време провежда разпити на близките приятели на своето дете и дори на техните родители. Естествено, че децата се опитват да държат тази неприятна лелка по-далече, а това отношение автоматично се пренася и върху нейното дете.
Корените на това поведение могат да бъдат различни: трудно детство, скрита неувереност в себе си, стремеж за реализиране на собствените си потиснати желания, навикът да се командва на работното място и други. Естествената насока в живота на детето се подменя със сляпото следване на родителските прищевки.
Плюсове: Ако не се опитвате да възпитавате Разузнавач №1 на държавата, няма никакви плюсове в това потискащо отношение към детето.
Минуси: Често децата на майките-контрольори стават слаби хора, избиращи пътя на най-малкото съпротивление или водят двойствен живот. В личния си живот те избират хора, които ги обиждат и наказват така, както са правили техните родители. Вторият вариант за развитие на ситуацията е протестът, когато детето отрича авторитета на родителите, отказва да общува с тях и се стреми да прави всичко забранено. На това се дължи и влечението към лоши компании, наркотици, безразборен секс, опитите за избор на нестандартен и шокиращ модел на поведение.
Майката – критик
Каквото и да направи детето, то не вижда искрена похвала и възхищение. Още от детството си то разбира, че е с “две леви ръце”, ужасен характер, оценките му в училище не стават за нищо, а достойнства то въобще няма. Резултатът от всичко това е перфекционизмът или патологичният страх от критика.
Плюсове: Децата на майката – критик се стремят да направят всичко, колкото се може по-добре и да постигнат забележителни резултати, въпреки негативните прогнози на родителите. Затова тази критика може да способства за постигането на големи успехи.
Минуси: Детето рискува да порасне зло и безпощадно, не вярващо в любовта и топлината. При това практически всеки един успех на свикналия към свръх-критика човек е отровен от страха за несъстоятелност.
Майката – кукувица
Тази майка е и своя , и чужда: към живота на детето тя проявява епизодичен интерес. Тя или не обича детето си, или е заета твърде много със себе си, с работата или с нещо друго. Детето се възпитава от бабата, детегледачката или улицата. Децата на “кукувицата” са добре облечени, обути и сити, но на тях не им достига най-важното – топлина и ласка. Вместо внимание по време на празниците, те са затрупани със скъпи играчки. При това кукувицата не е лоша – просто тя не е настроена за майчинство. Но детето не разбира това и недоумява защо днес мама е приветлива, а вчера не го забелязваше и отчаяно завижда на връстниците си, които имат “нормални” майки.
Плюсове: Детето е самостоятелно и то лесно пораства, а ако майката е постигнала добра кариера, то се стреми да постигне също толкова голям успех за да бъде “достойно”.
Минуси: Децата на кукувицата се чувстват самотни и непотребни. Смятайки, че причината за липса на майчина любов е в самите тях, те често са склонни към саморазрушение. Тези деца попадат в рисковата група по отношение на суицида и наркоманията.
Майката – приятел
Тези майки възприемат дори бебетата като личност, търпеливо обясняват защо едно нещо може да се направи, а друго – не и искрено се възхищават на постиженията на децата си. Децата получават не само топлина и обич, но и умението да ценят другите хора и да изграждат партньорски отношения, базиращи се на принципите на доверие и уважение.
Плюсове: Детето, което още от детството е научено да цени себе си, често израства като човек с конструктивни решения, постоянни търсения и уважение към чуждите успехи. Тези деца имат позитивно възприятие за семейството, те стават отговорни и любящи родители.
Минуси: Децата, възпитани в атмосфера на любов и уважение, често са шокирани от реалният свят. Често те не могат да се примирят със съществуването на лъжата, предателството, жестокостта и несправедливостта.
Майките наистина са различни. Но детето расте и под влиянието на другите членове от семейството. Бабата и дядото могат да компенсират обичта и одобрението на детето с майка-критик, трезвомислещият баща може да ограничи майката – квачка и да не й позволява да се бърка в живота на любимото чедо. Не трябва да се забравя, обаче, че колкото и добра да е многобройната рода, детето най-много се нуждае от своята майка – и най-ласкавата леля не може да замени дори и майката–диктатор.
