През годините на своето съзряване тийнейджърът се бори за правото сам да управлява живота си. В същото време родителят се стреми да запази правото си на контрол, защото все още смята детето си за твърде малко и неопитно.
Човекът е така устроен, че приема всеки пристъп на гняв, като заплаха, независимо откъде идва. Едно от най-горчивите и тягостни преживявания в живота на един родител е свързано с това, гневът да идва именно от собственото дете, за което е полагал толкова грижи. В началото родителят просто не вярва, че това се случва. Първоначалният шок е толкова силен! Изумлението преминава в загриженост, в болка, гняв, страх от провал, от това, че в миналото е допусната някаква непоправима грешка във възпитанието на детето. Понякога родителят не успява да преодолее собствения се гняв, избухва и това само затруднява положението и засилва усещането за провал.
Успокойте се. Няма родител, който да не е преживял подобно чувство поне веднъж в живота си и в процеса на общуване с поотрасналото си дете. Няма значение, колко добър специалист сте и в каква област работите. Няма значение дори това колко невероятен родител сте. Просто един ден, съвсем неочаквано и необяснимо за вас, това се случва. И дали това ще бъде единична проява, или ще се превърне в модел на общуване между вас и детето ви, зависи само от това как ще реагирате. В никакъв случай не подценявам и не извинявам тежките прояви на юношеския гняв, просто се опитвам да обясня причините, които го пораждат, като се надявам, че това би помогнало на много родители да не изпадат в паника, а да изградят адекватен модел на реакция.
При мен идват родители, които не разбират защо след като 12-13 години детето им е било обградено с грижи и напътствия, които е приемало, изведнъж декларира високо своята независимост и отхвърля с гняв родителския контрол. Някои от тях са смазани и объркани, други са гневни, трети са притеснени, агресивни или отчаяни. Всеки родител приема различно първите прояви на тийнейджърска раздразнителност и гняв.
В тази възраст детето се чувства пораснало и голямо, но в същото време осъзнава, че не разполага с възможности да бъде напълно независимо и свободно. Пубертетът е ужасно трудно време за тийнейджърите. Те са толкова уплашени, че няма да се справят в света на възрастните. А едно уплашено същество е склонно да се гневи за всичко, дори и за помощта, която му се оказва.
Тийнейджърите толкова отчаяно търсят своята идентичност, че това може да доведе до пълна невъзможност за общуване. В този важен период от живота се преодолява една от най-тежките кризи, свързани с израстването. Момчетата и момичетата се опитват да се приспособят и адаптират към света и много от тях живеят с убеждението, че са сами и никой не ги разбира. Това ги подтиска и те са сърдити на света. Ако родителите разбират сложността на този период и открият причините за сърдитото поведение, могат да адаптират собственото си поведение и да помогнат на децата си да преодолеят проблемите.
Първото и най-важно нещо за всеки родител е да не изпада в паника пред гнева на тийнейджъра. Независимо от болката и от инстинктивното желание „да му покажете какво ще му се случи”, просто се опитайте да се въздържите и да се овладеете. Не отговаряйте със заплахи и наказания. Те ще влошат още повече нещата и ще нарушат и без това крехката в този период връзка на общуване. Понякога поведението на вашият син или дъщеря просто може да не е реакция насочена конкретно спрямо вас. Наказанията и заплахите провокират още по-агресивно поведение и го затвърждават, но в много от случаите се оказват и оправдателен мотив за поведението на тийнейджъра.
Опитайте се да слушате внимателно какво казва разгневеното ви дете. Опитайте се да прочетете какво се крие зад оскърбленията, оплакванията, изискванията и претенциите. Разбира се това въобще не е лесно. Знам колко усилия изисква. Но помнете гневът на детето ви не е нищо друго, освен вик за помощ. Ако успеете да се овладеете и да сдържите достатъчно дълго собствения си гняв и обида, можете да откриете на какво се дължи поведението.Това ще ви помогне да се справите с проблема по-лесно. Не казвам, че не трябва да реагирате на гневното юношеско поведение. Не се страхувайте да покажете колко ви е наскърбило детето ви, но го направете така, че да не му внушавате чувство за вина. Просто кротко и честно му обяснете как се чувствате, без да нападате личността му. Изчакайте по-спокоен момент и му обяснете, че въпреки задължителността на някои правила, други могат да бъдат променяни и преразглеждани. Седнете заедно и направете точно това, преразгледайте някои от правилата.
Автор: Камелия Мирчева – психолог
