За съжаление, понякога скандалите са неизбежни. Но пък от тях има и определена полза: от една страна те се явяват начин за изхвърляне на натрупания негативизъм, а от друга – представляват възможност за опознаване на собствената личност, както и тази на опонента. Въпреки ползите, никога не е добра идея да се стига до крайности. Ето защо, дори и когато “положението е напечено” е добре да се съблюдават някои норми в поведението.
В началото
И така, обстоятелствата са се стекли по такъв начин, че избухването на скандал е неизбежно. Преди всичко трябва да знаете, че ако се е стигнало до тук, то поне използвайте максимално ситуацията и изкажете всичко, което ви се е натрупало. Ако не го направите, недоволството ви ще се струпа някъде дълбоко и след известно време ще стане причина за нов, може би дори по-тежък скандал. Има обаче някои методи, които са табу, когато изхвърляте напрежението под пара:
– дребни заяждания;
– некоректни обобщения;
– несправедливи обвинения;
– крясъци и удари;
– обиди.
Знайте че въпреки, че сте “под пара”, основната цел на скандала не е просто да изхвърлите негативната емоция, а да изясните някаква ситуация и да постигнете съгласие или компромис по нея. В тази връзка, най-важното, което трябва да направите, е да изложите фактите: какво точно не ви харесва в поведението и действията на събеседника и защо не ви харесва. Би било добре да обясните как бихте искала той да се държи в подобна на обсъжданата ситуация. Ако например се карате с дъщеря си (която е, да кажем, тийнейджърка), опитайте се да избягвате изказвания като: “Остави ми обувките на мястото и повече да не си посмяла да ми вземаш вещите”. Вместо това може да кажете: “Не ми харесва, когато вземаш вещите ми без да попиташ. Моля те, следващия път предварително поискай разрешение дали може да обуеш обувките ми”.
Ако събеседникът ви повишава глас, опитайте се да не се поддавате на провокацията и да запазите спокойствие. Вашият уверен, тих глас и сдържан тон ще застави опонента ви да възприеме на сериозно това, което му казвате.
Не се притеснявайте да признаете, че не сте права. Много хора са склонни да спорят до последно, отричайки вината си. Не попадайте в този капан. Бъдете честна със себе си: ако осъзнаете, че претенциите на събеседника ви са обосновани, поднесете извиненията си, при това – искрено.
След края
Какво бихте могла да направите обаче, ако не сте успяла да се сдържите и сте наговорила повече неща, отколкото е трябвало или сте възнамерявала? Опитайте се да оправите положението, дори и ако другият участник в конфликта също не е бил “на висота”. Не се опитвайте обаче да се помирявате веднага – изчакайте, докато събеседникът ви се поуспокои. А след като страстите са се уталожили, направете първата крачка към примирието и се извинете за казаното. Обяснете, че всъщност не мислите по този начин и че сте изрекла това, просто защото сте била много изморена или изнервена (намерете някаква убедителна причина).
Ако вашият опонент първи е дошъл да се сдобрявате, бъдете готова да заровите томахавката, да приемете извиненията и да поднесете своите в отговор. В никакъв случай не започвайте нов скандал!
А след скандала е нужно да се направят изводи и да се извлече поука – иначе няма полза. Резултатът от скандала трябва да бъде усещане на удовлетворение за отстраненото недоразумение или несъгласие, както и чувството, че от гърба ви е паднал тежък товар. Ако се чувствате така, значи всичко е наред!
