Седемте смъртни гряха на личностното развитие са особено опасни, защото, ако сме грешници в този контекст, може и да не го знаем. Действайки срещу своето развитие, успяваме да си затворим очите за истината относно това, което правим. И все пак е важно да знаем кога сами възпрепятстваме личностното си развитие.
Ето кои са седемте смъртни гряха на личностното развитие и как се отнасят до нас. Ако смятаме, че нито един от тях не ни е присъщ, трябва да прочетем отново №2 и №7, или и двата.
1.Съпротива
Мото: Назад!
Съпротивата е близка по съдържание до опита да се защитим. Избягваме проблема, който е на дневен ред. Не искаме да обсъждаме или да премислим задълбочено още веднъж и да преценим дали сме прави или не. Ако все пак влезем в дискусия, то е за да се защитим или да изтъкнем че действията ни са оправдани.
Ако изпитваме някаква съпротива към нещата, които предизвикват в нас дискомфорт, значи изпускаме повечето шансове да израснем като личност. Голяма част от личностното развитие включва да разберем какво не ни достига и да правим крачка напред към по-продуктивно поведение. Ако се съпротивляваме на нещата, които ни липсват, пропускаме възможността да ги преодолеем.
Как да разберем дали това се отнася за нас: Използваме много често думата „да”. Усещаме напрежение в тялото винаги, когато ни конфронтират с нещо, което е емоционално болезнено за нас. Напрягаме се и започваме да се защитаваме, когато някой си мисли, че грешим. Не обичаме да ни противоречат. Чувстваме се като победители, когато докажем, че сме прави. За нас не съществува такова нещо като „почти спечелил”.
2. Арогантност
Мото: Аз съм по-добър от другите.
Ако се считаме за сложна личност, ще ни е доста трудно да намерим причини да се развиваме. В крайна сметка вече главата ни е вирната над останалите. Хората трябва да ни виждат като стандарт за перфектност, нали така?
Как да разберем дали това се отнася за нас: Сравняваме се с другите само в благоприятни моменти. В повечето случаи не можем да видим или осъзнаем силните страни на останалите (особено когато тези силни страни са повече от нашите). Ставаме тревожни около хора с висока степен на познание, умения, експертни и други достойни за уважение качества, защото се опасяваме, че няма да изпъкнем над тях или имаме нужда да се докажем, че сме нещо повече.
3. Алчност
Мото: Не мога да се наситя!
Хубавите неща в живота. Не можем да им се наситим – пари, коли, храна… Добре, но това още повече важи за социалното признание и статуса ни в обществото. До някаква степен не сме убедени, че има достатъчно за всички, затова преследваме хубавите неща в живота, все едно сме на състезание. Най-алчните хора са свидливи по отношение на най-скъпия от всички ресурси – времето.
Разбира се, хубавите неща се случват и на щедрите хора и само те успяват да им се насладят, защото получават удоволствие и от това да ги споделят и да допринасят за благополучието на другите. Алчните хора пропускат възможностите за сътрудничество, автентичната връзка с другите хора и чистата радост от споделянето. Ако сме алчни, може дори да не успеем да видим голяма част от реалните възможности за щастие, които ни подминават всеки ден.
Как да разберем дали това се отнася за нас: Ако се чудим дали сме склонни към алчност или не, трябва да попитаме хората около себе си – дали сме егоисти, алчни или нерешителни в споделянето на богатството, славата, радостите. Или може да зададем въпроса по обратния начин – дали останалите гледат на нас като на щедър човек или като не толкова раздаващ се.
Ако разговорът с околните по този въпрос ни дразни, вероятно наистина имаме проблем с алчността. Или може би трябва да обърнем внимание на грехове №2 и 7.
4. Невежество
Мото: А?
Тъй като не знаем какво всъщност не знаем, всички ние сме невежи до известна степен. Целта ни е да ограничим невежеството си като четем достатъчно, като разговаряме с другите хора, като посещаваме консултации, терапия, или с помощта на други ресурси. Колкото по-малко невежи ставаме, толкова повече проблеми ще можем да решаваме. Колкото повече знаем, толкова по-ценни можем да сме за останалите.
Как да разберем дали това се отнася за нас: До степента, в която сме невежи, зависим от другите хора за необходимите неща в живота. Високата степен на невежество предполага по-висока степен на зависимост. Колкото по-малко невежи ставаме, толкова повече се приближаваме към независимостта.
Какво е решението? Да се образоваме. Да излизаме с хора, които знаят какво искаме да научим. Когато тръгнем по пътеката на просветлението, скоро ще открием, че сме способни да допринесем много и на личностното си развитие, и на близките си и обществото.
5. Страх
Мото: Не мога.
Онзи тъничък глас в главата, който ни шепне злокобно, че не можем да направим нещо. Че не сме достатъчно добри. Че ще се провалим. Че твърде много неща ще се объркат. Че не е безопасно. Резултатът от това е страх от неуспех, обща тревожност или избягване на риска. Това ни държи затворени в кутия, на твърда и позната почва и спъва личностното ни развитие. Дори да знаем, че това лошо гласче е просто призрак от далечното минало, то е твърде силно
Как да разберем дали това се отнася за нас: Ако се разпознаваме в по-горния параграф, няма съмнение, че се страхуваме. Имаме незадоволени нужди и мечти, които подозираме, че са изпълними, но някак устояваме и не се придвижваме напред към реализацията им.
6. Вина
Мото: Ти си виновен.
Такова удобно малко устройство, вината спасява несигурните от нуждата да поемат отговорност. И това е толкова гъвкав подход. Можем да обвиним всеки за каквото и да е. Има милиони начини да го направим, някои от които са много лукави, като например да се самонараним. Но е невъзможно да израснем личностно, ако нищо не е наша отговорност. Ако винаги другите са виновни, значи само те могат да поправят нещата и да поемат по по-добрия път.
Как да разберем дали това се отнася за нас: Чувстваме негодувание срещу другите. Имаме усещането, че животът е несправедлив и не можем да се развиваме и подобряваме поради този факт. Не вярваме, че има човек на света, който да е в състояние да ни подкрепи емоционално. Или с две думи – гневни сме.
7. Отрицание
Мото: Това не е вярно. Не може да е така. Това не ме засяга. Това няма връзка. Не разбирам. Няма нищо. Не, не ти се сърдя. Всичко ще свърши добре накрая. Всичко е наред. И т.н.
Ето го и него – майката на всички смъртни грехове на личностното развитие – отрицанието. Всъщност всички други грехове, включително онези, които не са споменати, съдържат в себе си елементи на отрицание. То е толкова потискащо, че може дори да ни коства живота. То е изиграло роля в милиони разводи, загубени работи и в безкрайния терор на много диктатори, религиозни фанатици, социопатични гурута на личностното развитие и дори холокоста. Силата на човешкия ум да повярва на нещо различно от очевидното е толкова възхитителна, колкото и опасна.
В основата на отрицанието е затварянето на очите ни за истината.
Как да разберем дали това се отнася за нас: Отрицанието със сигурност е част от личността ни. Въпросът е до каква степен, къде и на каква цена се разпростира. Някои хора отричат истините, които биха променили живота им, като факта, че вече не обичат партньора си. Други отричат безобидни неща като това колко време наистина ще отнеме окосяването и плевенето на градината.
Тук е моментът да си зададем въпроса – какво отричаме самите ние? Ако наистина искаме да научим, трябва да си изградим един нов навик – да си задаваме въпроса „Какво НЕ ИСКАМ да знам точно в момента?”.
Накратко: седемте смъртни гряха на личностното развитие засягат всички ни. Как успяваме да се справим с тях обаче прави разликата между добре изживения живот и този, който по-скоро бихме искали да забравим.
