Все още сме в началото на годината и все още всички сме изпълнени с положителни очаквания, надежди и обещания за нещата, които искаме да направим, за да се почувстваме по-добри. Нека забравим обещанията си да правим повече упражнения и да си броим калориите тази година и вместо това нека се раздаваме за другите и направим нещо добро за обществото. Да броим щастливите моменти и късмета по отношение на здравето си, семейството си, любимите си хора, а не във веществени придобивки. И да споделяме това, което имаме, с онези, които не са толкова големи късметлии като нас.
Да изпразним дрешниците от ненужното
Ако попитат която и да е жена дали се нуждае от всичките си чифтове обувки в дрешника, тя по всяка вероятност ще отговори „да”. Но, ако наистина се замислим, можем да раздаваме за благотворителност и други неща освен дрехи и обувки. При толкова много нуждаещи се хора, със сигурност ще намерим някой, който иска да приеме използваните ни вещи. Неизползвана спортна екипировка? Винаги можем да я раздадем на училищата или спортните центрове за деца. Детските книжки, които синът ни вече не чете? Детските болнични отделения могат да се възползват от тях. Има някой там навън, който има нужда от всичките ни непотребни вещи, затова нека не изхвърляме нищо, което може да се използва, в контейнера.
Малкото се натрупва
Ако си правим кафе вкъщи и изяждаме по един плод за закуска вместо да ходим в кафетерия само една сутрин в седмицата, ще спестим към 20 лв за месец. Тези 240 лв на година не са никак малко от гледна точка на обществената благотворителност – могат да послужат на някой приют за закупуването на десетки порции храна за нуждаещите се.
Друг вариант е веднъж седмично да си носим обяд от вкъщи – вероятно той би бил по-здравословен от повечето ястия в ресторантите или местата за бързо хранене. Това ще ни спести време и пари, които можем да дарим за благотворителност.
Да отделим време за общността
Благотворителните кампании винаги се нуждаят от парични помощи, но често забравяме и човешкия елемент. Често е много по-ценно да помогнем с ръцете си, а не с парите си. Можем да поиграем с децата в някое сиропиталище или да помогнем на възрастен човек като свършим някоя задача вместо него. Личното ни време е един от най-големите дарове, които можем да направим за някого. Човешките взаимоотношения са най-здравата връзка.
Можем да започнем с 5-6 часа на година. Вероятно ще се почувстваме толкова добре и удовлетворени, че ще поискаме да отделим дори повече от времето си. Това често е добра възможност да включим и децата в благотворителните дейности. Понякога те трудно възприемат идеята, че има семейства без пари, но опитът от първа ръка ще им въздейства и ще им помогне да вникнат в обществените проблеми в дълбочина. А, ако включим и цялото си семейство в благотворителните дейности тази година, преживяването ще бъде още по-значимо и пълноценно.
