Няма нищо добро в болестта!
Тя е свързана само със страдание, болка, страх и безнадежност!”
Из:“Безкрайните оплакванията на един болен”)
Безспорно тези твърдения са верни. Но само на пръв поглед…
За да сме здрави и успяващи, за да не се превърнем в жертва на своите болести и несполуки, следва да потърсим друго отношение и друго поведение в ситуации на криза.
Всяка болест има своето различно, скрито значение. Тя носи за пациента т.н. “вторична печалба” – разбиране, грижи, внимание, съчувствие, добро отношение на семейството, близки, приятели… И болният несъзнавано търси тази печалба. Той избира да разчете езика и функцията на болестта по този начин… Тя му дава толкова “ползи”: спасява го от конфликтите на ежедневието, от отговорности и напрежение. Боледуването приема фунцията на своеобразно бягство от трудностите на действителността. Болният има поведение, наречено “бягство в болестта”. Този избор е реактивен, спонтанен. Ако се повтаря непрекъснато, става единствен и се превръща в невротичен.
Позитивната психотерапия разглежда негативните събития, включително и болестта чрез “позитумния” подход. Той дава възможност за цялостен поглед към проблема. Пренася ни от настоящето в бъдещето, като разглежда значението на кризата и болестта като опит за бъдещето, търсене на нови възможности на организма за справяне и адаптиране.
Позитумният подход е свързан с възможността на съзнателен избор. Защото болестта, както и всяко страдание, носи две възможности:
– да помъдреем, да се научим да оцеляваме,
– или да се предадем и да загубим в битката между здраве и болест, спокойствие и паника, вяра и отчаяние.
Болестта ни учи как да преподредим ценностите си. Често чрез болестта откриваме отново и отново простата, но неоспорима истина, че от здравето по-хубаво няма. Тя ни дава уроци по грижа за себе си, уроци по мъдрост и мяра във всичко. Учи ни как да променим бъдещето си, за да не се повтарят грешките от настоящия начин на живот. Учи ни как да се радваме на всичко, което имаме, без да фиксираме върху провалите и неосъществените амбиции. Болестта актуализира качества, които притежаваме, без да ги познаваме – сила да носим болка, търпение в страданието, надежда за здраве. След дълго или тежко боледуване преоткриваме щастието да дишаме и да се движим, да се радваме на любим човек или на слънцето.Като строг учител болестта пита:
“Научи ли урока, който ти дадох?
Как ще живееш занапред, за да не ти се случвам?
Има ли друг начин да се отнасяш към здравето си, за да не плащаш с болести?
Все така ли ще решаваш проблемите си – с цената на страдания и болести?
С какво си помагаш сам, когато си в криза?”
Ако всеки се вслуша в уроците на болестта, ако я приеме не само като изпитание на тялото, но и като средство за познание на себе си, страданията ще бъдат по-лесно преодолими.
Следващата кратка история с небивало звучене и неочаквани решения е илюстрация на другото, различно отношение към болестта.
Търновчанин и габровец пътували във влака заедно. Габровецът слизал на всяка гара, изчезвал и след малко се връщал запъхтян. Най-после спътникът му не издържал и запитал за причината на тези слизания и качвания.
– Ще ви обясня – казал габровецът – бях на преглед при специалист по сърдечни болести в София. Той ми каза, че съм много зле и всеки момент мога да умра от сърдечен удар. Затова си вземам билет само до следващата гара.
Безспорно, това е парадоксално поведение, както при всеки анекдот. Но наред с тъжната истина за здравето, нашият герой притежава качества, които биха му помогнали да оцелее. Той не е подтиснат и отчаян, а активен и изобретателен, та дори и в прословутият му стремеж към пестеливост. А начинът, по който пести, може би ще му помогне да “избяга” от сърдечния удар. Не се страхува да тича, въпреки тежката лекарска прогноза. Героят незнайно защо, като че ли я игнорира и пренебрегва. А може би ще успее… Може би той си помага, за да предотврати неизбежното… Изборът е негов!
И на всеки, изправил се пред неизбежното!
Автор: Д-р Цвета Маринова, психолог и психотерапевт,
Източник: psiholozi.com
