Погрешното схващане, че позитивното мислене изисква успешно да „заблудим ума си” е твърде често срещано. За хората, които вярват в това, идеята за позитивното мислене е пълна глупост – в крайна сметка кой би искал да губи време в промиване на собствения си мозък?
Всъщност позитивното мислене е нещо много повече от шепа прах в очите ни. Ето няколко факта за това колко ценно е да умеем да направляваме мислите си към успеха.
Какво всъщност е позитивното мислене
Позитивното мислене означава да избираме мисли, които ни карат да се чувстваме добре, вместо да позволяваме на външни фактори да контролират какво минава през главата ни. Това е способността да гледаме на живота си от приятна перспектива и да овладеем силата да търсим най-доброто във всеки един момент, при всички обстоятелства.
Какво не е позитивното мислене
Промиването на мозъка се дефинира като „насилствено индоктриниране с цел убеждаване на някого да се откаже от основните си политически, социални или религиозни вярвания и да приеме противоположните групови идеи”. За разлика от промиването на мозъка, наличието на позитивен поглед над нещата никога няма да ни накара да се чувстваме сякаш се насилваме да вярваме в лъжи или да се отказваме от идеите, които са важни за нас. Целта на позитивното мислене не е да ни разсее от истината, а да фокусира вниманието ни върху красивите истини, които често приемаме за даденост.
Как ефективно да използваме позитивното мислене
Животът е пълен с различни преживявания, обстоятелства, хора и неща. Някои от тях предизвикват приятни мисли и чувства, докато други ни карат да поемем надолу по негативния път. Много от нас се чудят как можем да се възползваме от позитивното мислене, когато сме изправени пред нещо, което е несъмнено негативно. Има два основни варианта: да се фокусираме върху нещо друго или да се фокусираме по различен начин.
1. Да се фокусираме върху нещо друго, когато имаме възможност
Фокусирането върху нещо друго предполага да отместим вниманието си от притеснителната тема върху нещо, което ни кара да се чувстваме по-добре. Има моменти, когато това е несъмнено най-добрият избор, който можем да направим. Ето един пример. Намираме се сред група от хора, които обсъждат горещи политически теми. Дискусията става особено разгорещена и всеки защитава гледната си точка. Напрежението се покачва и думите стават по-груби и грозни. Чувстваме как постепенно ставаме много гневни и фрустрирани поради някои от скандалните коментари, лични обиди и безчувствени изказвания. В такава ситуация можем просто да изберем да не бъдем част от разговора. Разбира се, другите хора може да реагират нападателно и негативно, ако се оттеглим. И какво от това? Кое е по-важно? Да правим това, което другите смятат, че трябва, или това, което е най-добро за нас? Ако не можем да променим темата на дискусията, нека просто станем и излезем от стаята и намерим нещо друго за правене. Загрижеността ни за политическите различия едва ли ще промени мнението на когото и да било, така че защо да се натоварваме с нещо излишно стресиращо, когато можем да фокусираме енергията си другаде?
2. Да се фокусираме по различен начин, когато не можем да избягаме от ситуацията
Макар че не винаги е възможно да избягаме неприятна ситуация, можем да изберем да погледнем съзнателно на нея по различен начин. Не е нужно да се фокусираме върху облаците само защото денят е дъждовен. Можем да се фокусираме върху това какво е било времето вчера или на сватбения ни ден или когато и да е друг път, когато сме се чувствали щастливи. Можем дори да се фокусираме върху ползите от дъжда – цветята, дърветата и тревата със сигурност са доволни, че има какво да утоли жаждата им.
Ако изгубим слуха си, можем да прекараме останалия си живот чувствайки се зле заради звуците, които пропускаме. Или можем да се радваме на засилването на останалите ни сетива. Можем да оценим и следваме стъпките на хора като Бетовен, Едисън и други известни хора с увреден слух, които са постигнали огромен успех, защото не са позволили на недъга си да възпре погледа им върху възможностите пред тях. Нито негативните, нито позитивните мисли ще възстановят магически слуха ни, но единият вид ще ни помогне да живеем пълноценно, докато другият ще окуражи безкрайната ни мъка и усещането за нещастие.
Пример за позитивното мислене от истинския живот
Позитивното мислене е най-ефективно, когато избираме мисли, които съзнанието ни лесно възприема като благоразумни. Загубата на слуха е малко екстремен пример, затова нека видим някой по-практически, с който можем да се сблъскаме в ежедневието си. Да кажем, че колата ни се разваля. Едва ли каквито и да е мисли ще променят факта, че колата не работи. Така че, дори да си представяме, че работи идеално, това не би било много продуктивно, освен ако нямаме способностите на духът от вълшебната лампа. И така, когато завъртим ключа и открием, че колата не работи, можем да се разгневим, разтревожим или натъжим, фокусирайки се върху това колко ужасно е, че колата ни е развалена. Можем да се измъчваме от мисълта колко ще ни струва да я поправим, колко време ще изгубим и какви неудобства ще ни причини липсата на кола. И така, в същия дух, можем да продължаваме колкото си искаме, докато не сме се стресирали толкова, че да покачим кръвното си достатъчно, че да сме на границата да получим удар. Нито една от тези мисли няма да промени ситуацията, но със сигурност ще допринесе да се почувстваме ужасно.
От друга страна, можем да изберем да си мислим за сексапилния (или опитен, или мил) механик, който ще ни помогне да се измъкнем от тук. Можем да мислим и за това колко надеждна е била колата до сега и колко добре ни е служила, какви игри можем да играем на телефона си, докато чакаме да ни изтеглят или каква смешна шапка носи жената в съседната кола. Нито една от тези мисли няма да промени факта, че колата ни не работи, но най-малкото ще сме избрали да мислим по начин, който по-скоро ще привлече неочаквана възможност, отколкото сърдечни проблеми.
И така, оказва се, че позитивното мислене не опира до това да се самозаблуждаваме. Става въпрос за фокусирането върху различна страна от реалността. Когато сме изправени пред нещо потискащо, всичко, което трябва да направим, е да намерим утеха като навигираме мислите си към по-позитивен изход.
