За съвременния агиограф е необходимо да бъде детектив, текстолог, историк, археолог и анатомо-антрополог. Това е нужно, защото почти във всички текстове на жития на светии се срещат грешки, които могат да предизвикат съмнения за самото съществуване на светеца. Вече е доказано, че събитията, описани в древните ръкописни паметници за свети Николай Мирликийски, както и героите в тях не противоречат на известните исторически източници от същото време. През последните години изследователите са научили още много нови неща за свети Николай. И още предстои да научат.
Почти седемнадесет века са минали от времето на блажената кончина на светител Николай. Хиляди нови статии и книги за великия Мирликийски архиепископ са публикувани само за последните сто години. Но какво се е променило в знанията ни за светеца? От ХІХ век, когато е излязъл най-пълния сборник за житието, чудесата и иконите за светителя, всички сведения за него са претърпели промяна, която може да се каже, че в някои случаи е кардинална. Много манастири и църкви са били разрушени през ХХ век, икони са изчезнали безследно и описанията в споменатата книга от ХІХ век вече не са актуални за нашето време. Изучаването на древните паметници, все пак, дава възможност значително да допълним жизнеописанието на светителя. Някои подробности се налага да признаем за недостоверни или изопачени в някаква степен. Доказано е например, че някои сведения за живота на свети Николай Мирликийски са взаимствани от живота на друг светец – свети Николай Пинарски.
Освен това, едва през 1992 година стана възможно разрешаването на почти хилядолетната загадка, свързана с мощите на светителя. В множество хроники от периода ХІ – ХІІІ век се разказва за пренасянето на мощите на светеца от град Мир в италианския град Бари. И заедно с тях, немалко писмени документи от същия период говорят за похищаването на мощите от флотилията на венецианците. Само анатомо-антропологичните изследвания от втората половина на ХХ век позволиха да се установи истината в спора между двата италиански града за това къде се съхраняват мощите на великия Божий угодник.
През ХІХ и ХХ век е имало не една хипотеза, че малко от сведенията за свети Николай са реални и достоверни. За съжаление тази гледна точка през втората половина на ХХ век започва да става все по-популярна както сред католическите, така и сред православните клирици. В действителност събитията, описани в древните ръкописи за свети Николай и героите, които участват в тях не противоречат на известните исторически източници, напротив – допълват ги с важни сведения за времето, в което е управлявал свети Константин Велики.
На лов за мощи
Животът в Мир, в покрайнините на Византийската империя (Мир днес е град Дембре в южна Турция) през ХІ век вече бил неспокоен. Областта Ликия била подложена на многобройните нападения на селджукските турци. Жителите на града често се криели в планинските части на областта.
По онова време латинците наистина практикуали лов за светини. Смятало се, че ако придобиеш мощите на някой светец, той ще те закриля. В онези времена Бари бил голямо пристанище. А Венеция се славела като полупиратска морска държава. И двата града искали да завладеят мощите на свети Николай като покровител на мореплавателите…
Пълният текст четете в Православие.БГ
