Доста по-често от преди в наши дни детето се отглежда в семейство без баща и отговорностите за неговото възпитание са изцяло прехвърлени върху майката.
Въпреки общоприетото мнение всъщност мъжката психика е по-ранима и крехка. Мъжът често не издържа товара на отговорността, който му налага ролята на баща и това доста често е реалната причина той да изостави семейството си. Това почти винаги е свързано с вътрешни терзания, дори той да отива при друга жена.
За детето може би е най-добре веднага да разбере истината: “Татко сега ще живее на друго място, после ще ти обясня защо”. Детето няма да пита повече и търпеливо ще чака – може би години. То е много деликатно същество и когато порасне ще разбере причините.
Майката в никакъв случай не трябва да си изкарва гнева за проваления брак върху детето. Често жената не може да преодолее негативните чувства към бившия си съпруг и говори на детето колко лош е баща му или просто го използва като средство за натиск върху бившия си мъж.
Най-добре е в разговорите бившият съпруг да не се назовава по име, а просто да се казва “баща ти”.
А ако бащата въобще не се интересува от съдбата на своето дете?
Обикновено това става, когато раздялата е била особено болезнена и неприятна. Тогава и отношенията остават напрегнати.
Мъжът почти никога не напуска детето, а жената. Той се нуждае от общуване със собственото си дете, но застрашен от нови неприятни ситуации, жертва отношенията си с него.
Най-доброто решение е жената да се успокои, да почака неприятните емоции да се уталожат и у двамата и по възможност временно да избягва общуване с бившия си съпруг. А после сама постепенно да се опита да наложи добри отношения с него.
Ако не тя, то поне детето трябва да има близки отношения с баща си.
В определен момент в живота на майката се появява друг мъж, който понякога става и неин съпруг.
Как да обясним на детето, че то има двама бащи? Много просто. То има татко Иван, който живее с тях и татко Петър, който живее в друго семейство. Повярвайте – за детето това не е неразрешим психологически проблем. То има две баби и двама дядовци.
То ще се привърже повече към този татко, който му отделя повече внимание. “Кръвта” в този случай не играе никаква роля. Важни са отношението, чувствата и загрижеността.
Ако жената все пак остане сама и не успее да установи и на по-късен етап добри отношения с бащата, тя е принудена да запълни вакуума на мястото на общуване с бащата. Около детето е добре да има много други хора: баби, дядовци, други роднини, близки приятели.
В подобна ситуация внимателният вуйчо или дядо могат да компенсират липсата на баща, макар и отчасти.
Реалността показва, че децата на разведени родители почти винаги са по-лошо осигурени. На другите купуват велосипед и скъпи играчки, а не тях – не.
Какво може да направи майката?
Да събира пари и понякога да купува това, което иска детето. Има и друг вариант: вие не можете да си позволите “Лего”, но детето има много евтини играчки, които може да подарява на другите деца. Това не само ще му помогне да израсне щедро, но и ще създаде у него усещането за собствената му значимост.
В такива ситуации на жената се налага психологически да бъде и майка, и баща, да съвместява строгост и нежност, взискателност и умение да прощава. Обикновено жената приема само една от тези роли: или е твърде нежна и ласкава, или прекалено твърда.
В нормалната семейна среда единият родител наказва, а другият съчувства.
Може да прозвучи парадоксално, но при момчетата душевната връзка с майката е много по-силна, отколкото с бащата. За момичетата бащите са по-значими и те преживяват раздялата по-болезнено. Тези, на които липсва опитът от общуването с бащи, стават по-подозрителни, пресметливи и внимателни в сравнение с момчетата. Те се страхуват да не стане “като при мама”. Ако момичето израсне силна жена, тя е способна да преодолее комплексите и да създаде нормално семейство.
За да стане обаче това, майката трябва да убеди себе си, а след това и самото дете, че не всички мъже са еднакви, т.е. като бившия. Ако тя живее в постоянен страх от силния пол или презрение към него, то това отношение неволно ще се предаде и на дъщерята.
Момичето трябва да се научи да възприема мъжете като реални хора, т.е. с техните силни страни, но и със слабости.
Въпреки всички полагани усилия самотната майка, а и тази, която има втори брак трябва да бъде готова да чуе от дъщеря си: “Ти ме лиши от баща”. За да не се случи това, момичето трябва да има възможност да общува с баща си. Така то няма да създаде за себе си някакъв идеален образ на несправедливо обидено същество или да се чувства жертва.
Ако имате нужда от помощ в отношенията с детето си, независимо дали сте самотна майка или не, може да ви бъде от полза новият курс на психолога Алексей Бъчев, фокусиран върху прилагане на необикновения му подход за разрешаване на проблемни ситуации с децата.
