Осми ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове.
Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина, в йерархия по три лика или разряда.
Пръв из първоангелите е Архангел Михаил (което значи – “Кой е като Бога”.) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили.
Архангел Гавриил – (“сила Божия”) – е вестител на Божиите спасителни тайни.
Един от първите ангели – Деница (Ис. 14:12) се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове – демоните, са станали такива поради злоупотреба със свободата.
Празникът, посветен на Събора на светите ангели, е постановено да се извършва в месец ноември – деветият след месец март, първият месец от сътворението на света – като обозначение на числото на ангелските чинове.
Деветте ангелски чина се разделят на три йерархии – висша, средна и низша, във всяка от които има по три чина.
Първата – висшата и най-близката до Пресветата Троица йерархия – съставят серафимите, херувимите и престолите.
Най-близо от всички до своя Творец и Създател предстоят боголюбивите шестокрилати серафими, които видял и пророк Исаия, който казва: “Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила” [Ис. 6:2]. Те са огнеобразни, като такива, които непосредствено предстоят пред Този, за Когото се пише: “нашият Бог е огън, който изгаря”; “престолът Му е като огнен пламък” и явяването на “славата Господня … е като огън, който изпояжда”.
След серафимите пред всезнаещия Бог, Който живее в непристъпна светлина, предстоят в неизказана светлост многоочитите херувими, повече от другите по-нисши чинове винаги сияещи със светлината на богопознанието, със знанието на тайните Божии и дълбината на Неговата премъдрост, сами просвещавани и просвещаващи другите. Тяхното име – “херувим” – в превод от еврейски език означава проникване, разбиране или излияние на премъдростта, тъй като чрез херувимите се преподава на другите премъдростта и се подава просвещение на умните очи, за да виждат и познават Бога.
След това пред Седящия на превисокия престол предстоят богоносните престоли, защото на тях като на разумни престоли разумно почива Бог. А пък престолите се наричат богоносни не по същество, но по благодатта, дадена им за тяхното служение като такива, които тайнствено и непостижимо носят в себе си Бога. Почивайки върху тях по непостижим начин, Бог извършва Своя праведен съд според казаното от Давид: “Ти седна на престола, Съднико праведний”. Поради това чрез тях преимуществено се проявява Божието правосъдие: те служат на Неговото правосъдие, прославят го и изливат силата на правосъдието върху престолите на земните съдии, като помагат на царете и владетелите да извършват праведен съд.
В средната йерархия също се съдържат три чина на светите ангели: господства, сили и власти.
Господствата се наричат така, защото владеят над останалите чинове на ангелите, които следват след тях, сами бидейки свободни.
И като са свободни от робския страх, преподават силата за благоразумно владичестване и мъдро управление на поставените на земята от Бога власти, та те добре да управляват поверените им области. След това те ни учат и да владеем чувствата, да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да подчиняваме плътта на духа, да господстваме над своята воля и да бъдем по-горе от всяко изкушение.
Силите, които са изпълнени с божествена мощ, незабавно изпълняват волята на Всевишния и Всемогъщ свой Господ – Крепкия и Силния. Те вършат и превелики чудеса и преподават същата благодат на чудотворството на Божиите угодници, достойни за тази благодат, за да могат те да вършат чудеса, да изцеляват всяка болест и предвъзвестяват бъдещето. Светите сили помагат и на отрудените и обременени човеци в носенето на възложеното върху тях каквото и да било послушание и носят немощите на немощните, с което и се обяснява тяхното име – “сили”. Те също така и укрепяват всеки човек в търпението, та той да не изнемогва в скърбите, но с твърд дух и мъжествено да претърпява всички беди и със смирение да благодари на Бога, Който всичко устройва за наша полза.
Властите се наричат така затова, защото имат власт над дявола, за да усмиряват властта на бесовете, да отблъскват изкушенията, с които те нападат човеците и да не допускат бесовете да причиняват на когото и да било вреда в такава степен, в каквато те биха желали. Властите утвърждават добрите подвижници в духовните подвизи и трудове, като ги предпазват, за да не се лишат от духовното царство. А на борещите се със страстите и похотите помагат да прогонват злите помисли, вражеските внушения и да побеждават дявола.
В най-нисшата йерархия също има три чина: начала, архангели и ангели.
Началата се наричат така, защото началстват над нисшите ангели, насочвайки ги в изпълнението на божествените повеления. На тях е поверено също и управлението на Вселената и закрилата на всички царства и княжества, на всички земи, народи и племена; защото всяко царство, племе и народ имат за себе си – от небесния чин на началата специален закрилник и управител на своята страна.
Архангели се наричат великите благовестници, благовестящи великото и преславното. Тяхното служение се състои в това да откриват пророчествата, познанието и разбирането на Божията воля, което те получават от висшите чинове и възвестяват на нисшите чинове – ангелите, а чрез тях – и на човеците.
Ангелите в небесната йерархия стоят по-ниско от всички чинове и от всички тях са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите тайни и намерения, свързани с отделните хора, и учат хората да живеят добродетелно и праведно за Бога. Те са поставени, за да пазят всекиго от нас, вярващите: добродетелните човеци укрепяват, за да не паднат, падналите – повдигат, и никога не ни оставят, дори и да сме съгрешили, защото всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това.
Но и всички висши небесни чинове се наричат с общото име “ангели”. Макар те по своето положение и по дадената им от Бога благодат и да имат различни наименования (като серафими, херувими, престоли), но всички заедно се наричат общо “ангели”, защото думата “ангел” е название не на същност, а на служението според написаното: “Нали те всички са духове служебни, провождани да служат”.
По материал от: www. pravoslavie.bg
