Водата ни формира и поддържа живи – през целия ни живот, още от зачеването ни. Като ембрион ние се състоим от 90% вода, също като много растения и цветя. Макар че съотношение намалява с напредването на възрастта, като цяло тялото ни е съставено от толкова вода, колкото пропорционално има и на нашата планета – 70%.
Водата в нас
По-голямата част от водата в нас (60%) се намира в клетките, а 25% се движат между тях. В кръвта ни има около 8% вода, а още 5% изпълват очите ни и действат като смазка за по-големите стави. Кръвта ни също така съставлява около 8% от телесното ни тегло и се състои най-вече от полупрозрачна плазма – а плазмата е, грубо казано, 90% вода. По-малко очевидно е, че привидно твърдите части от тялото ни също съдържат вода. Тъканта на бъбреците е съставена от 8% вода, черният дроб съдържа 66%, а мускулите – 75%. А изненадващото е, че „сухите” кости се състоят всъщност от 1/3 вода. Освен това мозъкът, който се намира в море от защитна течност, сам по себе си е 85% вода.
Защо е толкова важна водата за тялото
Докато изучавал функциите на цитоплазмата – течността в живите клетки, която се състои най-вече от вода – нобеловият лауреат Алберт фон Сент-Дьорди де Надраполт нарекъл водата „матрицата на живота”. Имайки предвид мистериозния начин, по който привидно подрежда протеините, йоните, захарите и киселините в клетките, водата се разглежда като своеобразна биомолекула, а не просто като вещество, пренасящо други материали.
Всички процеси на клетъчно ниво се разглеждат от гледна точка на взаимодействието им с водата, дори вътре в кръвта. Тук кислородът и хранителните вещества се абсорбират и след това се разпределят из цялото тяло, докато паралелно с това лимфната система прочиства тялото. Добре хидратираната кръв може да абсорбира до 4 пъти повече кислород.
Освен това ние се нуждаем вода, за да можем да мислим! Водният поток около и през клетъчните мембрани създава електрически импулси, които пренасят мислите. Без това електричество човек нямаше да може мисли. Мислите ни всъщност преминават по дължината на невроните чрез сложна мрежа от микропотоци, които свързват всички клетки в тялото. По този начин мислите текат по „невронни водни пътища” и могат веднага да бъдат предадени по същия начин, по който електричеството се предава през водата. Изследователите стигат до там, че ни препоръчват да изпиваме чаша вода, когато сме изправени пред каквото и да е умствено изпитание.
Водата е жизнено важна за регулирането на температурата на тялото като ни предпазва от това да не изпитваме прекалено много внезапни температурни промени. Потенето не само охлажда тялото, но и изнася от него токсините и други нежелани вещества. Правилната хидратация ни осигурява и добро редовно прочистване. За да ожаднеем, трябва да изгубим само 1% от водата в тялото си, а, ако загубим 5%, това може да сериозни увреди на организма. Загуба от 7% или три дни без вода може да доведе до проблем с кръвообръщението и смърт.
Океаните в нас: морската вода и кръвта
Кръвта е по-плътна и по-гъста от водата. Тя е солена поради минералните йони (натрий, калий, хлор), които съдържа, но кръвта всъщност съдържа повече чиста вода от морската вода. Кръвната плазма също съдържа и протеини, витамини, захари и хормони.
Морската вода съдържа същите минерали, които се съдържат и в кръвта, тъй като те са жизнено важни за всички живи същества, но може да се разреди до „изотоничен” разтвор. Изотоничният разтвор има същата концентрация на минерални йони като кръвта. Болниците лекуват пациентите си интравенозно с изотонични солени капки, в които съдържанието на сол е 9 o/oo (части на хиляда). Това съотношение е жизненоважно – недостатъчното сол ще накара кръвните клетки да се пръснат, докато прекомерното количество ще ги накара да се спукат.
Този факт е съпроводен с една забележителна история. През 1897 г. френският учен Рене Кинтон доказал, че човешките клетки могат да оцеляват в разтвор от солена вода. В един поразителен експеримент Кинтон почти източил кръвта от едно куче и на нейно място му прелял солена морска вода. Изумително, но според докладите кучето очевидно не преживяло някакви дългосрочни ефекти и живяло още 5 години след процедурата. Експериментът бил повторен 50 години по-късно и резултатите били почти същите.
Благодарение на откритието на Китон за приликите между солената вода и кръвната плазма при бозайниците са спасени безброй човешки животи. Тази изотонична морска вода съдържа 92 от досега 118-те известни елементи и се счита по същество за жив организъм. Вярва се, че плазмата на Кинтон може да хармонизира киселината в тялото до основа, да балансира йоните и да подмлади и укрепи живите клетки на тялото, което я прави потенциален чудодеен серум за борбата със заболяванията.
