Гледа ли той към мен? Усмихва ли ми се тя? Флиртът несъмнено е забавен и възбуждащ, но знаете ли, че в крайна сметка (или по-точно “по рождение”) той е неотменна част и от… еволюцията? Този чувствен начин на общуване между хората е ключов момент в живота откакто съществува човешкия род.
Но кога прекаляваме? И кога не правим достатъчно?
Привличането към противоположния пол е част от биологичната натура на човека. Отвъд чисто физическото привличане (което все пак също минава през мозъка!) психолозите отчитат и вроден (от еволюцията) стремеж да бъде привлечен другия пол, защото това създава перспективата на репродукцията, т.е. внезапното желание за флирт всъщност е само част от една много важна функция.
Така както човечеството се е развивало, така се е променяло от “изкуството на флиртуването”. Въпреки че в някои елементи то е останало такова, каквото е било и в самото начало – желанието да се флиртува винаги е било всъщност стремеж да се привлече нечие внимание – също както шарената опашка на петела или гривата на мъжкия лъв.
Флиртът, както и повечето форми на комуникация, се подчинява на неписани обществени правила. Едно от тях е начинът по заобиколен и изтънчен(!?) начин да се попита “Аз те харесвам, а ти мен?”.
В същото време флиртуването е съпроводено и от предизвикателството от неизвестното (което още по-силно привлича) – все пак никой не иска да спечели без да може да оцени победата, защото е преодолял някакви препятствия.
И все пак, какви са правилата, създадени от обществото?
За флиртът си има място и време – баровете, партитата и купоните, училището, заниманията в свободното време и понякога работата.
Подходящото “количество” флиртуване също се определя от времето и мястото.
Всеки има своя различен и уникален стил. Затова и един и същ подход дава понякога положителни резултати, а в други ще ви направи персона нон грата. Например в работата флиртът трябва да е максимално близък до приятелското поведение – между флирта и навлизането в нечие лично пространство има съвсем тънка граница, особено в работна среда.
Човек може да флиртува по различни причини. За едни това е просто начин да се сближат с някого, да спечелят неговата симпатия без непременно зад това да стоят конкретни планове. Хората правят комплименти, разменят си усмивки и погледи, защото това е част от начина им да общуват, т.е. да се разбират помежду си.
Все пак погледът почти винаги е и първата стъпка във “флирта с цел”. Едни предпочитат “хвърления” поглед и кратка усмивка, други – втреченото взиране. И в двата случая това е “началото на играта”.
Оттук нататък всичко се определя от езикът на тялото, което може да доведе до смесени сигнали, ако не сте достатъчно внимателни или не разчитате правилно знаците на отсрещната страна. Иначе те не са кой знае колко разнообразни – жените обикновено се смеят по-различно от обичайното, отмятат коса, докосват за кратко ръката на мъжа, усмихват му се и го гледат право в очите. Мъжете най-често отговарят с отпусната стойка, директен поглед и накланяне към жената.
Кога сме тръгнали накриво? Ако “обектът” отклонява погледа си и търси компанията на тези, с които е дошъл/дошла, това почти винаги е недвусмислен сигнал за липса на интерес.
Умението да се привлича другия пол си има своите “трябва” и “не трябва”:
• Не бива разговорът да започва с оригиналничене. Ясно е, че типичните първи реплики са тези за времето или просто комплимент. Ако не се чувствате уверени, че сте умели в този подход, най-добре пробвайте нещо лесно, което звучи приятелски – например “Здравей! Казвам се…”
• Не бъдете твърде настъпателни. Отбягвайте прекомерния физически контакт – разбирането на отделния човек за лично пространство е доста различно.
• Уверете се, че човекът срещу вас проявява интерес. Ако в рамките на 10 минути имате усещането, че разговорът е приключил, май на това място няма какво повече да правите.
• Отбягвайте флирта със семейните и сериозно обвързаните – това неминуемо води до проблеми.
• Не бъркайте приятелското отношение с флирта – някои хора са “по-отворени” и контактни по природа.
• Отпуснете се. Ако изглеждате напрегнати и изнервени, това няма да помогне за разговора.
Флиртуването е естествен инстинктивен процес. Той предполага да бъде приятен. С правилното съчетаване на самочувствие и умения за разговор, удоволствието ще е реално, стига да не подхождате в твърде много очаквания.(а)
