Ако се чудите накъде да поемете, за да се потопите най-пълно в атмосферата на предстоящите християнски празници, мястото за вас е Велико Търново.
Общо 20 са манастирите, които се числят към Великотърновска епархия.
Предлагаме ви информация за някои от най-близките до град Велико Търново обители, съхраняващи и до днес православните традиции.
Къпиновският манастир “Св. Никола”
Къпиновският манастир “Св. Никола” е построен край река Веселина в полите на красивия Еленски балкан. Обителта се намира на 18 км. от град Велико Търново. Погледнат от север, “Св. Никола” поразително прилича на средновековна крепост.
Точната дата на съграждане на манастира не е известна, но надпис върху апсидата на манастирската църква съобщава, че още през 1272г. на това място е бил издигнат храм, наименован “Св.Троица”. Според някои легендиq основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II. През периода на Второто българско царство “Св. Никола” е представлявал важен религиозен център. С падането на Търново под турска власт манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.
Последната реконструкция на манастира датира от началото на 19 в. През 1835г. е изградена днешната манастирска църква, а през 1864г. двама братя патриоти от град Елена, Хаджи Теодоси и Хаджи Кесарий Хорозови, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради за игумените. Манастирът играе важна роля през Възраждането като през 1830г. в него е създадена книжовна школа, а през 1860 г. помага за организирането на въстанието на Хаджи Ставри. Манастирът играе активна роля и при подготовката на Априлското въстание.
Масивни дървени порти и стръмни стъпала от камък извеждат в манастирския двор, в средата на който се издига манастирската церква. В нея се съхранява богата колекция от икони, сред които икона на Св.Богородица, най-вероятно рисувана от Папа Витан и иконографски творби от близкия Плаковски манастир.
Манастирът е отворен за посетители от 7 до 19ч. и предлага възможност за нощуване.
До манастира се стига лесно от Велико Търново, като се следва пътят за село Велчево. Обителта се намира на около 5 км. от селото.
Плаковският манастир “Св. Пророк Илия”
Плаковският манастир “Св. Пророк Илия” се намира близо до село Плаково, на 18км. южно от Велико Търново. Заради близостта между Плаковския и Къпиновския манастир, разстоянието между които е само 2 км., двете обители биват наричани манастири-близнаци.
Манастирът е основан по времето на Втората българска държава и като повечето манастири от този период, е разрушен при падането на България под турско робство. Възобновен е през 1450 г., но по-късно е многократно опожаряван и разграбван. През 1835 г. в манастира се организира известната Велчовата завера, един от водачите на която е бивш игумен на манастира, Отец Сергий. След потушаването на заверата манастирът отново е разрушен.
Манастирският комплекс се състои от черква, жилищни и стопански сгради. Сегашната манастирска църква е съградена наново през 1845 г. и е рядък представител на българската православна архитектура от т.нар. “атонски тип”, характерен за Втората българска държава. Църквата е еднокорабна, продълговата, с три високи апсиди и с 6 масивни цилиндрични колони с капители, а западната й страна е открита нарктика. Над входната врата под откритата нарктика е нарисуван единствения стенопис с ктиторски надписи. В църквата се пази ценна икона на Христос и 12-те апостола, дело на Захари Зограф (1845г.). В манастира се пазят и други икони от Захари Зограф, както и стари ръкописи и старопечатни книги. Интерес представляват и жилищните сгради и величествената 26-метрова камбанария, издигаща се над западната манастирска жилищна сграда. И двете са строени от майстор Колю Фичето (1856г.). Понастоящем манастирът, който е постоянно действащ, е обявен за паметник на националната култура.
Храна и спане не се предлагат, но както повечето манастири в района, близостта на Плаковския с Велико Търново, където има богат избор от ресторанти и хотели, решават този проблем.
Пътят на юг от Велико Търново се отклонява за Плаковския манастир при гр. Килифарево – на 5 км. оттам се намира с. Плаково, а след още 2 – и самият манастир.
Преображенският манастир
Преображенският манастир е разположен в изключително живописна местност на около 10 км. от античната крепост Царевец. Лежи в подножието на отвесни скали от лявата страна на р. Янтра и пътя от Велико Търново за Русе. Много красива гледка се открива от двора на манастира кьм пролома на реката и отсрещния отвесен скален рид, в подножието на който се забелязва и друга обител – Патриаршеският манастир “Св. Троица”.
Преображенският манастир е основан през 14-ти век и в момента е действащ. Няма запазени постройки от времето на създаването – сегашните сгради са построени през 19-ти век. Съборната църква “Свето Преображение” също датира оттогава. Строежът й започва майстор Димитър Софиянлията (впоследствие заловен и обесен от османските нашественици заради участието му във Велчовата завера), а е напълно завършена от майстор Кольо Фичето. Тя е с уникална архитектура, на която трудно може да бъде намерен аналог в някой от другите български манастири. Впечатлява и живописната украса, създадена от видния български живописец Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското изкуство. Най-голямо внимание заслужават труда му по олтара на храма (живопис и икони), както и красивата стенна рисунка на име “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Интерес буди и майсторската дърворезба от 19-ти век на име “Царските двери”.
Преди време в съседство е имало още две по-малки църкви. За съжаление ги унищожава срутване на скални маси преди много години. В монашеските сгради с обширни чардаци, също дело на Кольо Фичето, отново се откроява възрожденския стил. Въпреки че Преображенският манастир е действащ и комплекса е просторен, настаняване и храна не се предлагат. За сметка на това Велико Търново, което е само на няколко минути път с кола от манастира, предлага богат избор от места за хранене и спане.
Отбивката за Преображенския манастир е на около 6 км. от покрайнините на Велико Търново в посока Русе, има указателни табели.
Манастирът “Света Троица”
Манастирът “Света Троица”, известен още и като Патриаршески манастир, е разположен на около 10 км. от античната крепост Царевец и старата българска столица Велико Търново. Намира се в прекрасна местност, в подножието на непристъпни скали.
Първата обител в района датира от 1070 г. През 1368 г. отшелникът Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. След като други монаси започват да прииждат търсейки духевен съвет или просто разговор с Теодосий, мястото постепенно се превръща в истинска монашеска общност. Скоро след това, бъдещият Патриарх Евтимий също се присъединява към общността и бързо става известен със своите способности в първото книжовно училище, създадено от монасите там. С остаряването си Теодосий постепенно прехвърля на Евтимий дейността си по управлението на манастира. Така съвсем естествено Евтимий става игумен на “Света Троица” след внезапната смърт на Теодосий Търновски.
По онова време обителта се издържа от властта в лицето на Иван Александър и Иван Шишман, които са посещавали манастира за разговори с Теодосий и често са оказвали финансова помощ и са оставяли храна за монасите. В края на 14-ти в., когато държавата е завладяна от османските войски, бъдещият Патриарх Евтимий получава злато от Иван Шишман, с което да откупи столицата при нужда, докато самият цар воюва на границите срещу нашествениците. За съжаление, никой от двамата не успява да спаси страната и столицата от падането под османско владичество. Евтимий заедно с други видни жители на Търново са принудени да приемат Исляма или да умрат, докато пред погледа им биват изколени 300-те монаси от манастира. Когато идва момента за избора на Патриарха, той отказва да си смени вярата и е осъден на смърт. Все пак присъдата не е изпълнена – според преданието ръката на палача замръзва във въздуха и остава неподвижна. Това се приема от турците като свещен знак и затова Евтимий е пратен в изгнание.
Малко преди освобождението от османско иго манастира е възстановен с помощта на извстния майстор Кольо Фичето. Той издига църквата, след което друг известен майстор – Захари Зограф – я изографисва. За съжаление, земетресението през 1913 г. разрушава храма и другите сгради. Дизайна на реконструираната след това и запазена до днес църква е различен от този на Кольо Фичето, тъй като съдържа куполи, забранени за православните църкви по време на робството.
Манастирът е мъжки до 1946 г., когато идват първите жени – в началото те живеят в селскостопанските сгради.
Манастирът не предлага храна и настаняване. За сметка на това може да се наеме стая в частна квартира или в някой от многобройните хотели в близките Велико Търново и Арбанаси и същевременно да се опита традиционна българска кухня в хубавите механи и ресторанти в стар стил.
Пътят до “Света Троица” започва от покрайнините на Велико Търново, близо до останките на крепостта Царевец. След около 2-3 км. в посока Горна Оряховица, малко преди с. Арбанаси, е отбивката за манастира – тя е учудващо добра за коли.
Петропавловският манастир
Петропавловският манастир (известен още и като Лясковски) е един от 14-те манастира в околностите на Велико Търново, които са били построени по време на Второто българско царство (12-14-ти век). Манастирът, кръстен на Светите братя Петър и Павел, е един от най-добре запазените манастири от това време, за което със сигурност е допринесла неговата неддостъпност. Той се извисява над високите и непристъпни скали на Арбанашкото плато, на около 6км. североизток от Велико Търново. Манастирът и особено неговата 31-метрова камбанария се открояват забележимо на фона на хоризонта, напомняйки на тайнствен средновековен замък. В момента, в който човек се изкачи до манастира, терасата му разкрива великолепна гледка към Дунавската равнина и Стара планина.
Смята се, че Петропавловският манастир е бил построен по времето на управлението на Асеновата фамилия, но няма сигурни исторически сведения за това. След падането на България под турско робство, манстирът е неколкотратно разрушаван и съграждан наново. През 1662 г. той се прославя дори и извън пределите на Османската империя и славата му стига до Русия, подтиквайки руският император Петър Велики да дари манастира с позлатено Евангелие.
По време на турското робство, манастирът взима активно учстие в националосвободителни борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. Така например, известното възстание на търновската вдовица Мара, водено от нейния син Стоян и съратника му Мирчо е запланувано през 1700г. в манастира и е тръгнало по-късно оттук, като самият игумен Софроний е един от организаторите му. Освен това Петропавловският манастир е укривал въстаници, бягащи от турските потери и е давал среща на известни национални герои като Васил Левски, Матей Преображенски Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Измирлиев и Бачо Киров Петров. Освен участието си в освободителните борби, през 1874г. митрополит Иларион Макариополски отваря първата българска семинария в манастира, която продължава да съществува до 1885 г.
За нещастие през 1913 г. голямо земетресение по тези земи разрушава манастирската черква, източното крило на манастира и няколко други по-малки постройки. След дълга реконструкция, понастоящем Св. Петър и Павел приемат посетители от всички краища на света.
Манастирът не предлага храна и спане; за сметка на това, близкият град Велико Търново изобилства от хотели и приятни ресторанчета.
До манастира се стига лесно от Велико Търново; пътят, който води до портите му е хубав и асфалтиран.
По материали от: www.bulgarianmonastery.com