Децата умишлено ви игнорират, защото това им дава чувство за сила и контрол. Това ги кара да се чувстват големи, и преструвайки се, че не ви чуват, те сякаш показват колко са силни.
Специалистите препоръчват да откриете какво е важно за вас като родител и какво е важно за детето ви.
Когато детето не ви говори – или е обезсърчено от вас и не ви отговаря – целта е да се запитате, колкото и трудно да изглежда: “От какво се нуждае детето ми в момента, което аз мога да направя?”. Това, което трябва да направите, е да им поставите по-ясно границите, очакванията и последствията от действията им в някой по-спокоен момент, за да могат ясно да разберат какво рискуват. Това, от което нямат нужда, са лекции и конфронтации, защото това прави ситуацията по-ултимативна и само подклажда огъня. Единственото, което може би има нужда да направите в момента, е да ги оставите на спокойствие.
Запомнете, избягвайте борбата на сила и се уверете, че ще спечелите споровете, които изберете да водите. И избирайте само тези, които ще бъдат важни за развитието на детето или семейството ви, или тези, които имат нещо общо с безопасността, здравето и благополучието. Нормално е за вас да сте разочаровани, когато виждате, че детето ви отказва да поздрави вас или други хора или ви игнорира, когато го питате как е минал денят му. Но това не е момента да се карате.
Това, което не искаме да правим, е да дадем на детето сила и да правим от мухата слон. Това е изгубена кауза, защото детето ви е в процес на развитие и проверява границите. Също така е важно да разберете, че, докато децата порастват, една част от задачите им в живота е да правят все повече и повече избори и да вземат решенията сами.
Затова често ще виждате тийнейджъри или деца в почти тийнейджърска възраст да демонстрират неудоволствие по много забележими начини и да стават все по-бунтарски настроени. И по-голямата част от това поведение, въпреки, че може да изглежда обезпокоително, е обикновено безобидно. С това се има предвид, че никой не бива наранен – най-често само социалните правила и любезното общуване биват нарушавани.
Като родител, трябва да избирате своите битки с децата си. Има някои области, в които трябва да сте категорични и твърди. Когато детето ви игнорира гостите в дома ви или отказва да спазва приемливите изискания, е време да заемете своята авторитетна позиция и да му напомните какви са правилата в това семейство.
Детето отказва да поздравява другите хора.
Когато децата отказват да поздравяват приятелите или гостите ви, това се счита за грубо поведение. Специалистите вярват, че трябва да има рутинни последствия за проявата на грубост. Затова, след като гостите ви си тръгнат, можете да кажете: “Ние сме мили с твоите гости – ако ти не си мил с нашите, ще се случи ето какво.”. Дайте на детето си някакво последствие заради грубостта му. Без мобилен телефон 24 часа е един често ефективен вариант или може да е без компютърни игри, без общуване с приятели . Изберете това, което ще има ефект при вашето дете. Формулирайте го ясно и точно. Ако детето се опита да спори по този въпрос, кажете: “Не ми говори по този начин, ще говорим след като се успокоиш.” и излезте от стаята.
Детето не общува с братята и сестрите си
Ако детето ви отказва да общува с братята и сестрите си, според специалистите няма как да го накарате. Едно от нещата, които можете да направите, е да обясните на по-малките братя и сестри, че, когато децата растат, те искат да прекарват повече време с други на тяхната възраст. Когато разпознаете поведението и кажете нещо от сорта на: “Нараняваш малкия си брат, като го пренебрегваш.”, всъщност все едно казвате на детето: “Ти си много силен/силна и ме нараняваш, като нараняваш брат си.”.
Не трябва да давате на децата си пасивни начини да ви наранят или безпокоят. Вместо това обяснете ситуацията на другите си деца. Може да им кажете: “Знаеш ли, когато по-голямата ти сестра е уморена или ядосана, тя не иска да говори с никого и вероятно това е за добро. Понякога хората имат нужда просто да си помълчат.”. Научете другите си деца да се справят със ситуацията вместо да се опитате да предизвикате насила общуване между тях и по-големите им братя и сестри.
Детето игнорира молбата ви да свърши някоя ежедневна дребна работа или да си напише домашното.
Децата често игнорират молбата ви да изключат телевизора, да изпълнят домашните си задачи или да си напишат домашното за училище като начин да избегнат да следват ръководството ви. Преди да се усетите, сте започнали да звучите като изтъркана плоча, молейки ги често да изпълняват задълженията си, да почистят стаята си или да изхвърлят боклука.
Вместо да кажете: “Свърши си работата сега!”, ще бъдете по-ефективни, ако им поставите срок до кога трябва да са си изпълнили задълженията. Затова вместо да спорите кога да се свърши работата, само кажете: “Ако не си си я свършил до 16:00 часа, това ще са последиците.”. След това зависи от детето ви да се организира. Върнете му топката. Не спорете и не се карайте с него, просто му кажете: “Така ще бъде.”.
Не е идеята да наказвате, а да бъдете убедителни. “Ако не си си изпълнил задачите до 16:00 часа, няма да играеш на компютъра, докато не ги изпълниш. И, ако изпълняването на задачите вкъщи ти отнеме и от времето за писане на домашни, това е твой проблем.”. От друга страна, когато стане дума за домашните, внимавайте. Определете час, когато писането на домашните започва, и тогава всичко се изключва – телевизор, компютър, видео игри – и не се включва отново, докато домашното не бъде завършено. Ако детето ви казва, че няма домашно за днес, тогава трябва да използва това време за учене или четене. И в двата случая трябва да има определено време, когато техниката да е изключена.
Детето не ви слуша, а си е сложило слушалките на плейъра.
Когато детето носи мп3 плейъра си или слушалките, докато се опитвате да му говорите, това вече не е игнориране, а неуважение. В такъв случай всичко друго трябва да бъде спряно, докато детето не махне слушалките от ушите си. Не се опитвайте да общувате с него, докато е със слушалки – дори да ви казва, че ви чува, това че ги носи, докато му говорите, е знак на неуважение. Родителите трябва да бъдат много последователни за такива неща.
Помнете, че взаимното уважение става все по-важно, докато децата растат. Знаем, че може да е много разочароващо за родителите да се справят с децата, които игнорират тях или други членове на семейството. Наистина това може да е много дразнещо и противно. Но истината е, че колкото по-малко лично приемате поведението на децата си, толкова по-ефективно ще се справяте с различните фази, през които те минават, докато съзряват.
