Да дадем ли детето на бабите или да не го даваме? Какво да направим, ако ни се налага да започнем работа и нямаме друг изход?
Динамичният живот изисква от съвременните жени делова активност, стремеж към професионално израстване, умение за изкарване на пари. Мина времето когато мъжът сам се е грижил за изхранването на семейството, а жената се е занимавали само с бита и възпитанието на децата. Ето защо много скоро след раждането на много жени им се налага да поверят грижите за детето на детегледачки, баби и дори на собствените си съпрузи.
Нека да поговорим за “възпитанието на бабите”: за това, как те ни помагат, защо им е трудно за разберат някои наши възгледи и как да постигнем хармонични отношения с тях. Говорейки за бабите ние ще имаме пред вид и дядовците – просто в сравнение с тях бабите са по-емоционални и активни.
Безсмислено е да се отрича ролята на бабите във възпитанието на подрастващото поколение – по-голямата част от младите семейства изобщо не могат без тяхната помощ. По-възрастното поколение е по-спокойно, по-разумно и по-добро. Децата, които не могат да седят на едно място в присъствието на родителите си, попадайки “при баба” се успокояват като под въздействието на някаква хипноза. Дядото не е в състояние да скача и бяга енергично, но затова пък той преуспява в други сфери: може да се шегува с детето, да му разказва интересни приказки, да го води на разходка и за риба.
Не съществува по-добра форма за грижи за дететоq отколкото грижите на добрата баба. Тя може да направи всичко: да седи с детето през деня, докато родителите са на работа, да го нахрани, да се грижи за него, докато то боледува… Някои родители редовно, веднъж седмично водят децата си при бабите, други правят това през почивните дни, трети канят бабите по време на празнициq за да се грижат за внуците. Изгода от това имат всички: и децата, и родителите, и самите баби.
Главният проблем в участието на бабите във възпитателния процес е проблемът за собствеността на детето. Бабите, като правило, имат силите и възможностите да възпитават детето, те добре знаят как да направят това, но те осъзнават, че детето не е тяхна собственост и затова чувстват повишена отговорност. Техният основен принцип е да не навредят на детето. В това разбира се има плюсове, но има и значителни минуси: представите за това, което е вредно, опасно и нежелателно за децата, са напълно конкретни (т.е. вредно е да не се яде, вредно е се мръзне, вредно е да се плаче, вредно е да се мокрят ушите, вредно е да се ходи на бос крак…).
Няма нищо странно в това, че възпитанието на бабите се отличава с повишената загриженост, граничещи с патологията. И за никакво закаляване и ходене с боси крака не може да става дума! Друг въпрос са болестите: ако болестта може да се лекува, но може и да се изчака, бабата веднага ще предпочете лечението – на всяка цена!
Едновременното участие на различни поколения във възпитателни процес поражда много проблеми, които доста често преминават в сериозни конфликти и тъщата (или съответно свекървата) се превръща във враг №1. Основната причина за търканията с бабата възниква тогава, когато тя се намесва в живота на младите и критикува. Нейната намеса може да бъде разбрана: на нея й е трудно спокойно да наблюдава как нейните деца извършват същите грешки, каквито самата тя е допускала в младостта си.
Тези възможни конфликти могат да бъдат предотвратени. Много от скандалите започват поради някаква глупост и са напълно неуместни от гледна точка на предимствата, които младите родители получават, оставили детето на грижите на бабата. За да се поддържат добри отношения двете страни трябва да уточнят някои правила и да уточнят понятията “отговорност” и “собственост”. Например конфликт може да възникне в следната ситуация: когато детето е под опеката на родителите, те сами решават какво да правят и дори бабата да ги посъветва за нещо, те постъпват както самите те смятат за редно. А когато бабата се грижи за детето, тя сама диктува правилата на играта и отхвърля идеите на родителите. При тази постоянна смяна в стратегията на възпитанието, на детето не му остава нищо друго, освен да с превърне в хамелеон – за да успява да се приспособява към различните условия.
Бабите трудно могат да разберат, че животът се е променил твърде много и много от това, което те са правили в миналото (стягане с пелени, ранно изкуствено хранене) днес е напълно безсмислено.
Ето защо за поддържането на хармоничните отношения с родителите на любимия си внук и бабите, и дядовците трябва да спазват следното правило: никога и при никакви обстоятелства не трябва да взимат решения засягащи начина на живот на детето и още повече да не натрапват своето мнение на родителите. Нали именно родителите са основните попечители на детето и именно те имат правото да изберат как ще гледат детето си и съответно да отговарят за всичко. И ако те помолят бабите да не правят нещо, по-добре е техните молби да бъдат изпълняване. Това е единственият и най-правилен път за изграждането на нормални взаимоотношения между поколенията.