Поколения наред тя беше наричана “женска интуиция” – способността да усетите какво наистина се случва в една ситуация, да оцените точно мислите и чувствата на хората, да изразите емпатия, да реагирате адекватно и често пъти – при липса на емпирични данни. Днес, благодарение на психолога и писателя Даниел Голман, този талант (който не е непременно само женски) има ново име – емоционална интелигентност и е научно обяснен.
Емоционалната интелигентност е мълчаливия партньор на рационалната интелигентност – и е също толкова важна, но често пренебрегвана и рядко проучвана или изследвана.
Малка структура в лимбичната част на мозъка, амигдалата, е центъра на емоционалния ви ум. Всички постъпващи данни от сетивата – образи, звуци, миризми, усещания – минават през амигдалата, където са моментално анализирани за тяхната емоционална стойност, преди да отидат за обработка в церебралния кортекс. Всяко парченце информация се зарежда емоционално от амигдалата. Ако е достатъчно силен, този емоционален заряд може да заглуши разумното мислене и логиката.
Амигдалата е специалиста по емоционалните въпроси, склада за емоционалните спомени, мястото на страстта. Амигдалата е причина да изживявате личната значимост на някакво събитие, да отвръщате на различни стимули с удоволствие, състрадание, възторг или гняв. Амигдалата играе ролята на гард, сканиращ всяка случка за признаци на проблем. Много по-бърза, отколкото рационалния ум, тя зарежда за действия, без да се съобразява с последствията.
В случай на емоционална тревога, амигдалата обявява кризисна ситуация, ангажирайки останалата част от мозъка към работата си. Голман нарича това “емоционално отвличане”, защото се случва толкова бързо, че мислещия мозък няма време изобщо да разбере какво се случва и да реши кой е най-добрия курс на действие. Емоционалното отвличане е причината за невероятните прояви на смелост, отвратителните прояви на насилие, както и всичко между тях.
Междувременно неокортекса – в префронталния (челен) лоб, точно зад челото – работи, за да контролира чувствата, така че да преоцени ситуациите и да се справи с тях по-ефективно. Той функционира като майстор-стратег, планиращ и организиращ действията към дадена цел. Когато се появи емоция, в рамките на секунди префронталния лоб анализира възможните действия и избира най-добрата алтернатива.
Когато чуете, например, силен трясък в съседната стая, амигдалата е тази, която изпраща парализиращото чувство за страх, което ви присвива стомаха. Момент по-късно, неокортекса започва да отмята възможностите – котката, прозореца, крадец… – и какво да направите за всяка от тези възможности. Неокортекса е способен да заглуши сигналите за тревога, но е по-бавен, тъй като не е директен.
Амигдалата и неокортекса може да звучат като перфектните партньори: охранителят, изпращащ сигнали за тревога и стратега, избиращ благоразумни начини на действие. Охранителят обаче лесно може да реагира твърде бурно, а мощните емоции могат да разрушат способността ви да мислите разумно. Страхът може да ви накара да онемеете. Гневът може да ви накара да действате с насилие. В тези моменти, веригата от амигдалата към челния лоб създава невронна неподвижност, саботирайки способността на челния лоб да поддържа работеща мисъл. Ето защо ние казваме, че не можем да мислим, когато сме много разстроени, например.
Тези емоционални вериги и автоматичните реакции, които предизвикват, са изработени от опита ни в детството. Ръководените от емоциите автоматични реакции обикновено са заучени много рано – около 4-тата година. Всичко, което сега е необходимо е някаква характеристика от настояща ситуация да напомни ситуация от миналото. Моментът, в който тази характеристика е разпозната от емоционалния ум, се възбуждат чувствата от миналото събитие. Емоционалният ум реагира на настоящето като че ли то е миналото. Реакцията е бърза и автоматична, но не задължително точна или подходяща за настоящата ситуация.
Така че докато емоционалната интелигентност разчита на основни бързи реакции на амигдалата, тя разчита още повече на уменията на неокортекса да ръководи. Да имате висока емоционална интелигентност не означава никога да не се панирате или никога да не се ядосвате.
Емоционалната интелигентност означава да държите чувствата си под контрол и да ги насочвате към продуктивни поведения.
Способността да “озаптявате” силните емоции е това, което предишните поколения са наричали емоционална зрялост. Способността точно да улавяме цялата гама от емоционални послания, идващи от амигдалата, е това, заради което някои хора са си спечелили репутацията на притежаващи женска интуиция.
Ако искате да подобрите емоционалната си интелигентност, концентрирайте се в изграждането на умения в петте сфери, идентифицирани от психолога от Йеил Питър Саловев:
1. Опознайте емоциите си и работете върху това да подобрите способността си да разпознавате чувствата си, в момента на възникване. Развийте навика да наблюдавате чувствата си от един момент в друг.
2. Регулирайте емоциите си, като подобрите способността си да се справяте с тях и да се възстановявате бързо от състояния на тревога и стрес.
3. Мотивирайте се, като се научите да подреждате емоциите си, за да постигате цели. Прилагайте самоконтрол и самодисциплина и практикувайте подтискане на импулсивността.
4. Култивирайте в себе си емпатия, като поставяте себе си на мястото на другия човек. Опитвайте се за идентифицирате и почувствате това, което чувства другия.
5. Управлявайте взаимоотношенията си. Отвръщайте уместно на чувствата на другите хора, като им помагате. Стремете се към постигане на умения в социалното общуване.
За да научите повече за емоциите и тяхното управление, ТЯ ви препоръчва книгата на Даниел Голман “Емоционална интелигентност”.
