Да съжаляваме за разни неща е нормална част от живота, нещо като плащането на данъците. Независимо колко добре планирате действията си и обмисляте решенията си, все едно – пак ще се намери за какво да съжалявате. Има хора, които толкова болезнено преживяват направения погрешен избор, че оставят съжалението да парализира настоящето им. Ако сте от тях, може би е време да приемете нещата такива каквито са, вместо да потънете в разсъждения какви биха били, ако… и да започнете конструктивно да преодолявате нагласата си.
Докато някои твърдят, че “за нищо не съжаляват”, повечето от нас смятат, че подобно отношение е нереалистично.
Съжалението е функция на човешката същност, то е способността ни да оценяваме начина, по който се е развил живота ни в резултат от решенията, които сме взели.
Съжаления за професионалната ни реализация, съжаления за реализацията ни като родители или като партньори, съжаления за решения, които са повлияли на здравето ни – много хора попадат в “капана” на какво биха искали да е било или да не е било. Защо? Защото никога не са предполагали, че биха могли да направят определени грешки и да се окажат в определена ситуация или пък са били жертва на обстоятелства, но все още изпитват определено – и ненужно – чувство на отговорност и вина.
Понякога причина за съжалението не е действие, а липсата на такова, за което години по-късно осъзнаваме какво влияние е оказало върху живота ни.
Каквато и да е причината за съжалението обаче, не е необходимо да се давим в него и да пропускаме радостта от важните неща на днешния ден. Съжалението е индикатор, че определени минали емоции не са преодолени, а това не е здравословно за психическото ни здраве.
Съжалението определено има важна роля в съдбата на човека. То служи като «аларма» за грешките, напомня да си вземем поука и да не повтаряме отново това, което е причина да съжаляваме.
Когато говорим за съжалението и съдбата може би някои от вас се питат: “Трябваше ли всичко това да се случи, написано и предопределено ли е, има ли за всичко причина наистина?” Вие решавате в какво да вярвате. Това, което е сигурно е, че каквото се е случило, вече се е случило и – за съжаление – понякога нещата са непоправими.
За щастие обаче има стъпки, които може да предприемете, за да се освободите от бремето на съжалението за минали неща и да продължите да се радвате на живота си – сега и занапред.
Ето как:
1. Приемете грешките си
Когато не сте взели най-правилното решение, независимо по чия вина, приемете факта. Задайте си въпроса каква е била мотивацията ви да постъпите по този начин и какви трябва да са приоритетите ви следващия път.
Поемането на отговорност всъщност дава голяма вътрешна сила и ще ви позволи по-реалистично да оценявате бъдещите си решения.
2. Първо се освободете от малките съжаления
Може би съжалявате за нещо, което просто ви изяжда отвътре? Преди да успеете да се примирите с голямото съжаление на живота си, се питайте да се преборите с някое по-малко “съжаленийце”. Не сте отишла с приятелки на парти от мързел, а там е било пълно с атрактивни млади господа. Ами ако мъжът на живота ви е бил там? Съжалявате, нали? И все пак това едва ли смятате това за най-голямата грешка в живота си. Погледнете нещата от друг ъгъл и се разделете със съжалението. Веднъж след като установите колко е хубаво чувството, след като сте казала “Майната му!”, ще бъдете много по-мотивирана да изхвърлите от душата си по-тежък емоционален товар.
3.Намерете смисъл
От всяко съжаление има поука, чакаща да бъде открита. Мислете за съжалението като за учебна възможност директно от живота – това е единствения начин да намерите в него някаква стойност. За да се освободите от едно съжаление, винаги търсете смисъла от освобождаването. Например: «Освобождавам се от съжалението, защото то ми пречи да общувам с децата си». Вашето съжаление често може да влияе и върху любимите ви хора. След това, когато е възможно, винаги правете така, че да не повтаряте грешките си. Например: ако съжалявате, че не сте казала на някой какво означава за вас и този човек вече не е между живите, направете усилието тези, които са все още в живота ви да разберат колко ги обичате и цените. Понякога не е възможно да върнем нещата, но винаги можем да използваме урока от тях и да продължим да живеем пълноценно.