Да стават бащи на средна възраст (и дори по-късно) за мъжете никога не е било проблем – поне от гледна точка на физиологията. Нещо повече – през вековете това е било често срещана практика, а според народното поверие, децата на такива бащи често са много талантливи.
Съвременната наука дава възможност за по-различен начин на преценка, като се вземат предвид много нови доводи за и против, особено от гледна точка на генетиката.
Вече се смята за доказано, че няма никаква пряка зависимост между възрастта на бащата и способностите на неговото дете. И все пак…
Какви са плюсовете
• Обикновено талантливият човек на зряла възраст вече е реализирал своите способности. Неговият интелектуален и творчески разцвет буквално е запечатан в половите му клетки и тази своеобразна мутация може да направи късното дете по-умно и енергично. Но е установено, че за тази цел бащата трябва да бъде неординарен човек, а тези мутации възникват наистина много рядко.
• В половите клетки на зрелия мъж могат да се извършат изменения, които да засилят работата на даден отдел от мозъка на детето. Известни са примери, в които детето притежава например феноменални математически способности или много добра памет.
• Талантливите мъже обикновено си избират талантливи жени. И обратното – 96% от жените на мъже с ниско интелектуално ниво също не са интелектуалки. А интелектът на майката е много важен за бъдещото дете не само защото умната жена може по-добре да се грижи за детето си, но и защото значителна част от гените, отговорни за надареността, се предават чрез майката.
• За развитието на способностите на поколението е нужна съответната среда, а зрелият мъж може да я създаде по-лесно.
Минусите
Изследванията показват, че минусите на късното бащинство са повече и най-важното – проявяват се по-често.
• Колкото по-възрастни са и двамата родители, толкова по-голям е рискът детето да страда от едни или други дефекти в развитието. Това се отнася с особена сила за мъжете, които работят във вредни производства, но също така и за редицата вредни навици, които човек придобива с времето. Въпреки че често на възрастните бащи се раждат напълно нормални деца, от гледна точка на генетиката на мъжете не се препоръчва да планират деца след 45-годишна възраст.
• Гените се “пречупват”. Преди време се смяташе, че болестта на Даун е резултат от проблеми в гените на майката. Днес е установено, че приносът на мъжките и женските гени за възникването на това заболяване е еднакъв, а в някои случаи “вината” на мъжа дори е по-голяма.
• Увредените гени могат да предизвикат редица дефекти – най-често порок на крайниците и дефекти в имунната система на детето.
• По-възрастният баща може да “завещае” на късното си дете повишен риск от рак или преждевременно стареене (състояние, когато клетките в организма поради нарушения в активността на един от ферментите започват да се делят с много по-голяма бързина). За разлика от другите аномалии, които се виждат веднага след раждането, тези две заболявания могат да се проявят у детето едва когато вече е в зряла възраст.
Според психолозите, от една страна…
• Зрелият човек възприема всичко по-спокойно и може в по-голяма степен да прогнозира събитията, а това създава у детето емоционална стабилност и чувство за защитеност. Късният баща спомага и за по-доброто развитие на логическото мислене у детето.
• Възрастният татко като правило се отнася по-отговорно към възпитанието, стреми се да осигури най-доброто образование, по-склонен е да се съветва с психолози, не позволява на майката да глези детето, възпитава в него повече чувство за отговорност.
• Добрата обществена позиция на зрелия баща – контакти, свой бизнес, име на професионалист са отличен “стартов капитал” за детето.
Но от друга страна…
• Малкото дете притежава неизчерпаема енергия и иска да въвлече и бащата в постоянните си игри и занимания. А това невинаги се харесва на хората над 40-те и съответно е предпоставка за конфликти. Най-доброто решение в такава ситуация е детето да се даде в детска градина или да спортува извън къщи.
• По-възрастният баща трудно издържа и подвижните игри особено със сина. Физическият контакт на детето с бащата по правилата на еволюцията е имитация на борбата, която предстои в живота. Детето се опитва да събори “великана” и да се освободи от желязната му хватка. Емоциите на този фон са много важни за психическото развитие на детето. Бащата на средна възраст е далеч по-склонен да дарява детето си с физически контакт подобен на този от майката, т.е. с прегръдки и целувки.
• За постигането на добър психологически климат в семейството е необходима хармония в сексуалните отношения между съпрузите. Ако жената изпитва постоянна неудовлетвореност, това със сигурност ще се отрази и на детето. А мъжът в атмосфера на раздразнителност се отдалечава от семейството, като се отдава на работата си и личните си интереси. В такива ситуации детето ще чувства удвоената майчина любов и загриженост. Това не спомага, а пречи на неговото нормално развитие.
• На детето ще му се налага често да обяснява, че този възрастен мъж не е неговият дядо, а баща. За да може то с гордост да нарича този мъж баща, той трябва да е човек със съвременно мислене, а не с твърде остаряла ценността система.
Източник: www.zdrave.bg
