“А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш? Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра. Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос).”
Евангелие от Йоан, 1:38-41
На 30 ноември българската православна църква почита паметта на Св. Андрей Първозвани, един от Дванадесетте апостоли.
Св. апостол Андрей се нарича Първозван, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина, и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: “Ето Агнецът Божий!” (Йоан 1:29). Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден. След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: “Намерихме Месия!” и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: “Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Мат. 4:19). Оттогава те навсякъде следвали Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.
Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба (Йоан 6:5-13).
След възнесение Господне и слизане на Светия Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия и по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тази страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целия си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонения от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал последователи за Христа.
Светите апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Евангелието, се събирали понякога в Йерусалим за празника Пасха. Това им давало нови сили да продължат служението си. Заедно с Йоан Богослов апостол Андрей посетил Ефес и после прекарал две години в Никея. С проповед обиколил много градове: Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. Запазени са предания за неговия престой там. По време на своите пътешествия проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал в Севастия (днешния Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (днешния Кримски полуостров). По това време там имало богати гръцки колонии.
Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол Андрей стигнал по река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като изкачил един хълм, той забил кръст и казал на учениците си: “На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе оттук по цялата страна”. Сега на същия този хълм стои църквата на св. Андрей Първозвани.
След това трудно пътешествие св. Андрей посетил понтийския град Синоп и градовете близо до Черно море. Бил и във Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. В преклонни години дошъл до Патра, където трябвало да завърши неговия земен подвиг. Като чули евангелската проповед на апостола, много от жителите се обърнали към истинския Бог. Между тях била жената на управителя и неговия брат – филисофът Стратоклий. Самият управител Егеат по това време бил в Рим, където царувал жестокият Нерон. Като се върнал в Патра Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало в семейството му. Свети Андрей смело се застъпвал за християните, а управителят продължавал да хули Спасителя и Неговото учение.
— Удивлявам се – казал управителят, — как ти можеш да вярваш в един човек, който доброволно или неволно е бил прикован на кръст!
Апостол Андрей започнал да слави Господа и обявил, че радостно ще приеме кръстна смърт за името Господно.
— Поради своето безумие ти хвалиш кръста – казал Егеат — и поради дързостта си не се боиш от смъртта.
— Не поради дързостта, а поради вярата не се боя от смъртта — отговорил Андрей.
Затворили апостола в тъмницато. Християните искали да го видят, но тъмничните врати били затворени. Тогава св. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Цяла нощ те се молили заедно, беседвали, апостолът извършил тайнството Евхаристия, причастил всички и ръкоположил Стратоклий за епископ. Развълнувани християните искали да убият Егеат и да освободят ап. Андрей, но той ги спрял: “Не обръщайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж, не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови за изпитания и страдания”.
На другия ден, след като ап. Андрей отново отказал да се отрече от Господа, Егеат го осъдил на кръстна смърт. Но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Народът негодувал и се вълнувал, апостолът се стараел да успокои хората и продължил да ги поучава с Божието слово.
Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола, служели усърдно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата “Св. апостоли”. Когато обаче кръстоносците завладели Цариград, те ги пренесли в италианския град Амалта.Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега.
Св. апостол Андрей се смята за апостол на православните славяни, защото той именно ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а св. Кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби руси са получили от Цариградската патриаршия.
В народния календар този празник се приема за началото на зимния празничен цикъл. Вярва се, че „на Едрей всичко наедрява”. Тези вярвания обуславят обредните действия, които целят да осигурят плодородие през идната година. Рано сутринта на празника стопанките сваряват в ново гърне вариво от всякакви зърна – боб, леща, царевица, за да наедряват посевите, както наедрява денят и сварените зърна. От това вариво хапват всички в къщата, като хвърлят една шепа от него нагоре в комина с пожелание да израснат високо посевите.
Дават от варивото и на домашните животни, за да се плодят. Стопанките приготвят прясна пита от всички видове брашно. Вярва се, че ако се захване някаква работа на Андреевден, тя ще е спорна. На север от Балкана почитат този ден като празник на мечките и го наричат Мечкинден. Според стара легенда св. Андрей живеел като отшелник в гората и сам обработвал малка нивичка. Една мечка изяла вола му и тогава светецът я хванал и я впрегнал в ралото вместо добичето и така си изорал имота. После яхнал дивия звяр и слязъл с него до близкия манастир. Оттогава започнали да почитат св. Андрей като „мечи покровител”.
На този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взима шепа варени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина, като ги нарича на мечката: „На ти, мечко, варен кукуруз, че да не ядеш през лятото суровия, да не ядеш човеците и стоката”! В българската народна митология, както в митологиите на много европейски и азиатски народи мечката се приема за символ на женското начало и на плодовитостта.
Хората са приемали появата на мечка с мечкар в селото си като добра поличба за здрава и богата година. Обичайна практика била развеждането на мечка от мечкари по селските мегдани и градските площади – животното „играе” за здраве и „гази” болните, за да оздравеят. С козина от мечка баячките опушвали бездетни жени и деца при уплах и уроки. На Андреевден традицията забранява на младите булки да работят, за да „наедряват” по-бързо, т.е. да забременяват и да родят здрави деца.
Андреевден празнуват хората с имена Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и други.
Бобена салата за Андреевден
От Андреевден според народното поверие денят започва да расте с “по едно зърно” и по традиция се готвят варива – боб, леща. Можете да приготвите една различна, красива бобена салата
200 гр бял боб
200 гр шарен боб (черен)
4-5 кисели краставички
2 печени червени чушки
1 глава червен кромид лук
1 праз лук
1 морков
2-3 с.л. олио
2 с.л. ябълков оцет
5-6 стръка магданоз
1 ч.л. джоджен
щипка чубрица
* Белият и шареният (черен) боб се сваряват, но поотделно. Търсеният ефект при тази бобена салата е да се получи празнична, шарена, на редове салата, контраст между белия цвят и по-тъмния на шарения боб;
* Бялата част на праз лука се нарязва на ситно и се разпределя при белия и шарения боб, като се овкусява с олио,оцет и джоджен;
* В стъклена купа за салата се подрежда на пласт половината от белия боб и се поръсва с нарязания на ситно червен лук;
* Слага се половината от тъмния боб и се поръсва с настърган на ренде морков и нарязани на ситно червени чушки;
* Слага се останалата част от белия боб и се поръсва с нарязани на ситно кисели краствички;
* Разпределя се и останалата част от шарения боб и се салатата се заглажда;
* Поръсва се с нарязан на тънки шайби червен кромид лук и салатата се поръсва с нарязан на ситно магданоз и щипка чубрица.
Източник на рецептата: gotvarstvo.georgievi.net
