Някой беше казал, че в живота винаги получаваме това, за което сме готови. Ако свържем тази мисъл с финансовата независимост излиза, че бедните хора са бедни, защото не могат да мислят за себе си извън състоянието на бедност, не могат да си представят дори, че биха могли да изкарват – и да харчат – много повече пари.
Ето и някои от основните аспекти на психологията на бедността.
Злата съдба
Човек, който се е родил и израснал в семейство с ниски доходи, често прекарва живота си обвинявайки злата съдба за всичките си несполуки, вместо да се вземе в ръце и да промени статуквото.
Малко, но сигурно
Човек, който е носител на психологията на бедността, избира нископлатена, но сигурна работа – в болшинството от случаите в държавни учреждения и организации.
Консерватизъм
Психологията на бедността не позволява поемането на рискове и големи промени в живота. “По-добре да се задоволяваш с по-малко, отколкото да загубиш всичко” – така би звучало основното правило. Хората с психика на бедни никога няма да започнат свой бизнес, няма да отидат да учат второ висше на 40 години и в никакъв случай няма да се преместят в нов град (или държава) в търсене на нов живот след 50!
Ниска самооценка
За хората, носители на психологията на бедността, е характерна крайно ниската самооценка. Те не само не вярват, че не могат да живеят без бедност, но не вярват в себе си и собствените си възможности.
Пасивност
Бедните хора не искат (или не могат и не знаят как) да бъдат (про)активни. Те не четат обяви за работа, не проявяват инициатива да научат нещо ново, не търсят възможности да натрупат допълнителни умения и опит. Те са просто пасивни и инертни и поради тази причина – бедни.
Грешна постановка
Когато за нещо не достигат пари, човек с психология на “богаташ” би казал, че трябва да печели повече, а този, с психиката на бедняк – че трябва да харчи по-малко.
Хората, които забогатяват, насочват усилията, времето и останалите си ресурси да извлекат повече полза (и доходи), докато тези, които остават бедни, прахосват време, усилия и енергия да обикалят магазините и да сравняват цени, за да икономисат някой лев.
Именно психологията на бедността е тази, която пречи на много хора да бъдат богати. Като се съгласяват да работят за ниска заплата, доброволно обричат себе си на бедност. Ако нямаше хора, готови да работят за 250 лева на месец, никой нямаше да има наглостта да предлага такава заплата. Може би сами сме си виновни за бедността, защото се съгласяваме да бъдем унижавани.
