Усмивката, отпуснатите крайчета на устните, намръщените вежди, присвитите очи… Ние виждаме лицето на събеседника си и опитваме да разберем какви емоции изпитва той/тя в този момент. Или поне се надяваме да разберем.
В началото на 70-те години на миналия век американските изследователи Екман и Фризен се замислили над въпроса: толкова ли е универсална всъщност човешката мимика, колкото изглежда? Те се опитали да намерят отговора поне за т.нар. базови емоции: гняв, радост, учудване, страх, отвращение, мъка. За чистота на експеримента учените са решили да тестват аборигени от Нова Гвинея – хора от племето фори, които никога не са имали писменост и са живели изолирано без контакт с останалия свят.
Екман и Фризен избрали произволно 200 възрастни и 130 деца измежду 11 000 аборигени, на които показвали три фотографии на лице на “бял човек” в момент на различни емоции. След това участниците в експеримента трябвало да определят състоянието на хората. Въпреки утежняващите обстоятелства (нуждата от преводач или непознатите “бели лица”) аборигените са разпознавали емоциите правилно. 92% от тях са открили чувството на радост, 85% – на гняв, 80% – на страх. Най-сложно се оказало чувството на учудване, което са определили само 68% от участниците.
Според двамата учени това изследване доказва, че базовите емоции са универсални за всички култури, а по-късно биолози предположиха, че тази унификация е изиграла важна роля и в самата еволюция. Изразът на лицето например моментално предупреждава за опасност и увеличава шансовете за оцеляване.
През 80-те години Екман и Фризен правят подобен експеримент и с цел определяне на по-сложни емоции например т.нар. “спокойствие с отвращение”. Резултатите показват, че най-добре се откриват спокойствието и учудването. Гневът и страхът предизвикват повече трудности.
Оказва се, че най-трудно се определят емоциите, които се отразяват в областта на челото и между очите, т.е. какво казва намръщеният човек остава за мнозина загадка. По-лесно се определят емоциите, които са изразени в областта на очите и долната част на лицето.
Намръщените вежди могат да се разбират като гняв, съмнение или отвращение. Дарвин е нарекъл мускула, отпускащ и свиващ веждите, “мускул на затруднението”, т.е. това движение на веждите съпътства преодоляването на различни трудности – физически и интелектуални. Свитите вежди са характерни и за състоянието на объркване или съсредоточеност. Повдигнатите вежди освен учудване, могат да съпровождат емоции като недоверие, скептицизъм или просто да акцентират казаното.
“Проблемните” мускули на горната част на лицето се поддават лошо и на контрол. Но ние не се страхуваме от това и продължаваме да изобразяваме с помощта на своята физиономия чувствата, които вече не изпитваме. Тази неискреност може да се разпознае по следните начини:
• чрез засичане на времето. Ако радостта, съчувствието, отчаянието са застинали на лицето или продължават повече от 5 секунди – емоциите са преиграни.
• чрез проследяване на това, което се е появило по-рано: думи или израз на лицето. Ако емоцията не е искрена, казаното се потвърждава след 1-2 секунди с изражението на лицето.
• чрез проследяване на асиметрията на лицето. Ако върху едната страна на лицето емоцията е по-силно изразена, отколкото върху другата, по-вероятно е тази емоция да е фалшива.
Интересно е, че преструващите се имат шанса наистина да усетят емоцията, която изобразяват. За тази цел те трябва да “поносят” желания израз на лицето си. Пол Екман е проверил тази хипотеза с отделен експеримент, който показва, че хората, които изобразяват радост, раздразнение или мъка, след известно време в действителност започват да изпитват тези чувства напълно искрено.
Физиогномиката – изкуството да “се чете” характера на човека по неговото лице – се е зародила в Китай. Тя предполага продължително обучение, защото в анализа на лицето съществуват около 150 признака, а най-добри резултати постигнат хората след навършването на 40-годишна възраст.
Мимическите бръчки, появяващи се отново след прехвърлянето на 40 години, са предизвикани от емоциите, които човек изпитва най-силно. Но не е правилно, базирайки се на тях, да се прави извод за човека. Трябва да се обърне внимание и на неговата социална среда и възпитание.
Безпристрастното лице например не означава, че този човек страда от липса на емоции – възможно е, той да спазва принципа за скриване на своите чувства, за да не демонстрира своята собствена слабост.
