Вероятно много хора несъзнателно ще пропуснат днес, на първи февруари празника на свети мъченик Трифон, просто защото за тях този светия се чества на четиринадесети. Една от причините за това е календарната реформа, която изравни богослужебния календар със светския.
Много пъти мои познати са ми казвали: “Вие объркахте хората като сменихте календара и те сега не знаят на коя дата да празнуват”. Обикновено обвиненията идват от такива, които никога не съм виждал на църква. Как ли биха могли да знаят, че лично аз нямам никакво участие в смяната на календарния стил и че когато това е сторено съм бил в пеленаческа възраст? Случвало ми се е да поздравя някого по случай някой празник и той да ми каже: “О, ама аз сега не го празнувам, аз го правя по старому!” Тези изказвания ясно показват, че нашите съвременници са далече не само от благодатно-спасителното учение на Църквата, но дори от нещо съвсем елементарно – времето, по което да посрещнат един или друг празник, та дори и собствения си имен ден.
Практиката на изравняването на църковния със светския календар не е новост, измислена от епископите на Българската православна Църква. Не е и приоритет единствено на Католическата Църква. Реформата е прокарана в края на 1968 година, но преди това тя е осъществена в Еладската и Румънската поместни православни църкви. Промяната има своето основание и то е, че старият (известен като Юлиянски) календар е неточен. На онези, които редовно посещават църковните служби е било нужно малко време да се адаптират и повечето успяват.
Атеистичният режим години наред държи хората далече от храмовете, ограничава издаването на литература, прокламира “научен” атеизъм. Забелязва се един стремеж на различни етнографи, културолози и други научни и не дотам кадри да търсят в християнските празници само фолклора и езическите обреди. Така те от празници, свързани с духовно-благодатния живот на Църквата, се превърнаха в “мечкин ден”, “бабин ден” и прочее. Атеистите се постараха да превърнат сонма от светии на Църквата, от личности, просияли с духовен подвиг, в един езически пантеон от митични същества измислени от суеверния заблуден народ. Само фолклорни народни или авторски умотворения можеха да бъдат издавани през ония години, когато партийни и комсомолски функционери ходеха и записваха кой посещава храма, за да го заплашват с уволнение от работа или с изключване от училище. Така подменяйки истината с лъжа те научиха българина на нещо, което мога да окачествя като езичество скрито под името на християнството. Вместо с посещение на празничната Литургия, със спазване на пости, с четене на духовна литература и въобще занимания, водещи към духовно и нравствено възрастване, българинът свързва празниците с отрупани маси, с жертвени кланета на агнета и прасета, с боядисани яйца и пр.
Ние съвсем не искаме да отричаме някои елементи, които народът ни е прибавил към някой празник, за да го направи по-тържествен. Жалкото е обаче, че повечето гледат основно на тези второстепенни неща и се ограничават само с тях. Така се получава едно изместване на истинската, исконната същност на християнството и то целенасочено е заменено с езичество. Това е валидно и за празника на св. мъченик Трифон. Лепнаха му прозвището Трифон Зарезан и с охота разказваха някакво невежо предание, как Трифон си бил отрязал носа с лозарската ножица.
Не мога да продължа без да кажа няколко думи за истинския християнски светец. Той е роден около 225 година в село Комсада, намиращо се в Мала Азия. По това време над Римската империя властва император Гордиян (238 – 244), който не преследва християнството. Заради своята искрена и чиста вяра Трифон още в младежка възраст получава от Бога силата да изцерява болни с молитва. По неговите молитви е изцерена и дъщерята на императора Гордияна, страдаща от душевно заболяване. По това време той е още на 17 години. След стореното чудо много езичници приемат християнството и пристъпват към Кръщение. За съжаление след Гордиян на престола се възкачва Деций Траян (249 – 251), който подлага християните на най-жестоки преследвания. Именно по времето на това гонение е заловен и свети Трифон. Изправен е на съд за това, че не само е християнин, но и разпространител на християнството. Заради това, че не се отрича от своята вяра, младежът е жестоко бит, прекарва дълго време в тъмница, подложен на нечовешки изтезания и накрая е изведен и посечен с меч до стените на град Никея по заповед на управителя Аквилин.
Защо лозарите и винарите са избрали точно този светец за свой покровител ми е трудно да определя. Смятам, че това е станало още през средновековието, ако не и по-рано, защото съм срещал специална молитва за благословение на градини и лозя към свети мъченик Трифон. В това той да бъде смятан за закрилник на лозарите няма нищо лошо, но е много важно да му отдадем почит както подобава. Ако смятаме, че безумното пиянстване може да бъде извършено в чест на светец мъченик и че това е християнска постъпка, значи, че сме изпаднали в най-дълбока заблуда. Тези алкохолни изстъпления по-скоро са характерни за езическите оргии на божествата Дионис и Бакхус, познати от гръцката и римска митология. Много добре е известно, че християнството никога не е поощрявало пиянството. Тук ще изложа само един откъс от творенията на свети Василий Велики: “Пиянството е майка на пороци, противник на добродетели. То прави от мъжествения човек страхлив, от целомъдрения – страстен. Не знае правда, лишава от благоразумие. Както водата загасва огъня, така и виното въздейства върху разсъдъка… Ето защо, който лишава себе си от разум, който се напие, ще се уподоби на животните”.
А на онези, които си търсят повод да се напият, бих препоръчал да си намерят някой друг и независимо на коя дата ще го направят, да не свързват пиянството си с името на един достоен християнски мъченик.
Цветан Николаев Диковски е роден на 18.10.1968 г. в гр. Бяла Слатина, Врачанска област. Завършва средно образование в гимназията в Бяла Слатина и едногодишен професионален курс в ТС “Г. С. Раковски”, Враца. През 1997 г. се дипломира в Православния богословски факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” със специалност учител-теолог. След това работи като учител по религия в община Б. Слатина, като преподавател по история и други учебни предмети, като администратор и др. По време на следването си сътрудничи на кабелно радио “Бяла Слатина” с материали за църковните празници, има и съвместни материали с локалната кабелна телевизия. След дипломирането си публикува в общинските вестници в родния си град материали на православна тематика. Води рубрика във в. “Бяла Слатина”, сътрудничи и на печатните издания “За Бяла Слатина” и “Белослатински глас” (през периода от 1999 до 2004 г.). От 2007 г. започва да изпраща материали и в официалния орган на БПЦ “Църковен вестник”. Занимава се с енорийска катехизация, води неделно училище за деца и курсове за възрастни. Участва в списването и подготвянето за печат на диплянки по повод различни национални и християнски празници. В електронни издания започва да публикува статии, катехизически беседи, разкази, стихове и др. от 2006 г. – “LiterNet”, “Словото”, “Двери на Православието”, “Православие България”, “Моята Библиотека” и др. Поддържа личен блог. Интересите му са разностранни – мисионерство, педагогика, психология, пастирство и др. Вярва, че високите технологии могат да бъдат ползвани за доброто и благото на хората.
Източник на статията: pravoslavie.bg
