Повечето от нас гледат на тялото и ума като на две отделни единици и се отнасят към тях по този начин: храним и поим тялото си, водим го на разходки и го поддържаме в добра форма, а ума подхранваме с идеи и различни развлечения. Ако нещо се обърка, отиваме при специалист, който да ни помогне – лекар, за да поправи тялото ни, или терапевт, за да излекува психиката ни.
И все пак, ако погледнем реалистично на нещата, не можем да разделяме тялото от ума: всичките ни мисли и емоции се превръщат в химикали, които въздействат върху тялото и променят химическата структура и поведението на клетките ни. Следователно едно чувство на тъга ще повлияе на слъзните канали, за да произведат сълзи, докато чувството на уплаха ще ни накара да настръхнем.
Лимбичната система е емоционалният център в мозъка, където емоциите се превръщат във физически отговори. Тази зона контролира и апетита, нивото на кръвната захар, телесната температура и автоматичното функциониране на сърцето, белите дробове, храносмилателната и кръвоносната системи като така показва, че има дълбока връзка между емоциите и физическите функции на тялото.
Една базова емоция като страха може да се опише като абстрактно чувство или като веществена молекула от хормона адреналин. Без чувството няма да го има и хормона, а без хормона няма да има чувство. Революцията, която наричаме медицина на душата и тялото се базира на това просто откритие: където има мисъл, има и химикал към нея.
Мислите имат енергия, емоциите имат енергия. Те ни карат да правим и казваме неща, да се държим по определен начин, да скачаме нагоре-надолу или да лягаме по очи в леглото, те определят какво ядем и кого обичаме. Не можем повече да гледаме на емоциите като на по-маловажни от физическите и материални субстанции, но можем да ги разглеждаме като клетъчни сигнали, които са включени в процеса на превод на информация във физическата реалност – буквално, трансформирането на ума в материя.
И така има ли реална разлика между едната и другата част на съществуването ни или единствената разлика е в начина на изразяване? H2O съществува под формата на вода, пара, дъжд, море, облак или лед, и все пак е H2O. По същия начин чувствата ни могат да се видят в поведението и действията ни. Когато не можем да изразим емоциите или психологическите си състояния, тази енергия се изразява чрез физиката на тялото. Най-често потисканата емоция е гневът, тъй като е обичайно най-неподходящ или труден за изразяване. Неизменно гневът е свързан със загубата на контрол, което е най-големия проблем при състояния на стрес.
Кожата не е отделена от емоциите, нито емоциите са отделени от гърба, нито гърба е отделен от бъбреците, нито бъбреците са отделени от волята и амбициите, нито пък те са отделени от далака, нито той – от сексуалната увереност.
Още едно доказателство за единството между тялото и душата са моментите, когато се разболяваме, защото сме в кризисен, стресиращ или емоционално труден етап от живота си.
