Много родители обичат да се шегуват, че не могат да дочакат мига, в който децата им ще завършат училище, ще навършат пълнолетие и ще поемат живота си в собствените ръце. Но за тези, които са изпитали синдрома на празното гнездо, спокойствието, облекчението и щастието в действителност не са съвсем преобладаващите емоции, когато моментът на раздялата настъпи. Самотата и тъгата се настаняват на мястото на очакваните спокойствие и облекчение, а родителите не знаят какво да правят със себе си.
И така, след 18 години, в които сте хранили, обличали и сте се тревожили късно вечер дали детето ви е там, където е казало, че ще бъде, се чувате, че казвате на абитуриентския бал: “Не мога да повярвам, че този миг дойде – като че ли беше вчера”. Защото не сте си представяла, че времето ще отлети толкова бързо.
Родителите реагират на промяната различно. Особено майките изпитват остро чувство на тъга и самота, дори депресия. Има, разбира се и родители, които се радват на новата си свобода. По-голямата част, обаче, изпитват горчивина. И независимо дали децата се подготвят да продължат да учат в друг град или в чужбина или просто са решили да се отделят и да заживеят самостоятелно, ето някои от въпросите, които родителите най-често задават, а заедно с тях някои полезни предложения за страдащите от синдрома на празното гнездо.
Справих ли се добре с отглеждането на детето си?
Това е въпрос, който вероятно ще си задавате до края на живота, но през този период на самота е нужно да вярвате, че сте дали най-доброто от себе си. Много родители се “давят” в съжаления за неща, които са – или не са – направили за своите деца, докато са били заедно. Но единственото, което може да направите, е да кажете “съжалявам”, ако е необходимо. И запомнете – и старо куче може да научи нови “номера”, така че и вие все още можете да учите децата си и да ги възпитавате.
Какво да правя сега със себе си?
Много родители откриват, че когато децата напуснат дома, те не знаят какво да правят, защото животът им е бил посветен изцяло на тях. А отговорът на въпроса е прост: Правете това, което преди не сте имала възможност досега. Това е вашата възможност да реорганизирате живота си и да поставите приоритета върху себе си и съпруга си. Сега имате време да обърнете внимание както на кариерата, така и на любимите си занимания и свободното време.
Бихте могла да се запишете на курс за повишаване на квалификацията ви – чужд език, компютри и пр. – нещо, което сте смятала, че ще ви е полезно и необходимо, но не сте имала възможност да реализирате. Може да изгледате всички филми и да изчетете всички книги, които сте отлагала за “някой ден, когато имам време”. Сега би могло да се окаже и един чудесен момент да натрупате нови преживявания със съпруга си или да си припомните какви неща сте правили, преди да се появят децата – уикенд на палатка, романтични вечери, кино, театър – само той и вие.
Как да установя отново връзка с партньора си?
Ако досега децата са били на първо място, да започнете да обръщате повече внимание на съпруга си, може да бъде много приятно чувство, но може да ви се струва странно и неестествено. Ако сте успели да се отчуждите дотолкова, че да не знаете как да подходите към него, ето някои неща, които може да направите. Ако и той страда от синдрома на празното гнездо, покажете му, че сте 100% до него и го разбирате. Също така, накарайте го да говорите и да си спомняте за времето на вашата любов преди появата на децата – за романтиката, страстта, нещата, които сте правили някога – и се опитайте да преживеете отново това състояние. Малко искрени усилия! Наистина – опитайте се да вземете от ситуацията всичко това, което може да ви предложи.
Работата на родителите всъщност никога не свършва, независимо колко големи са станали децата ви. Но добрата част от това да се разделите с тях, е да видите, че могат да се грижат сами за себе си и то добре, за което заслугата е най-вече ваша!