Основна цел на възпитанието на децата е постигане на нравствена връзка с тях. Ако родителите осъзнават това напълно,тяхното участие в живота на детето в никакъв случай няма да се сведе само до контролните въпроси и забрани от рода на: “Научи ли си уроците?“, “Изми ли си ръцете?“, “Не може“, “Не пипай“… Това твърдят британски специалисти-психолози от Университета Кембридж в новопубликувана книга за най-новите проучвания върху възпитанието на децата.
Психическата дейност на човека започва от първите дни на неговото съществуване. Обаче широко е разпространено мнението, че по отношение на най-малките деца не може да става дума за някаква психическа дейност, а следователно за психическо възпитание. Известно е, че при недостиг на умствени упражнения интелектуалните способности на детето остават неразвити и обратно – от претоварване те могат да се развиват твърде рано и разностранно.
Затова най-полезно е родителите в никаква, даже най-ранна възраст, да не гледат на детето като на същество, което нищо не разбира и не забелязва.
Перефразирайки древния мъдрец, може да се каже, че за любовта към децата е необходимо свободно време.
“За съжаление много хора днес страдат именно от липса на свободно време, а това води след себе си остър дефицит на нежност и ласки. Отражението върху децата може да се прояви по най-странни начини: някои деца се радват, когато се разболеят, защото именно в тези моменти им се предоставя възможност повече да бъдат със своите родители, да поговорят с тях.”, казват британските психолози.
По данни на социолози, за общуване с децата си майките изразходват 15-20 пъти по-малко време, отколкото да домакинстват, а бащите – още по-малко. В минутите на непосредствено общуване на родителите с детето, когато именно възниква взаимното доверие и разбиране, се извършва в най-истинския смисъл процеса на възпитание на малкия човек. Детето дълго си спомня, преосмисля своето общуване с бащата и майката, „храни“ се с техните чувства и мисли.
По този начин родителите дори и неволно оставят определена следа, като формират личностното начало у децата си.
“Постоянната липса на контакти между родители и деца по най-пагубен начин се отразява на развитието, емоционалната култура, нравственото и психичното здраве на детето.”, заключават авторите на изследването.(а)
