Бургазлии били особена порода хора, твърдят самите бургазлии. Освен това “бургазлия” било диагноза, казват те. В действителност, който е познавал истински бургазлия знае, че те наистина са нещо като “клиничен случай” на фона на целокупния български народ – най-вече заради това, че имат широка (колкото морето) и ведра (като морския бриз) душа, че са истински, чувствителни и поетични хора, че можеш винаги да разчиташ на тях, че тяхната дума е “мъжка приказка” и че сърцето им е пълно (пак колкото морето) с любов към града им и накъдето и да са “отплавали”, винаги запазват копнежа и обичта към родния Бургас.
Какво му е толкова специалното на този Бургас, вероятно може да отговори само някой, израсъл в този град. Със сигурност обаче не е случайно, че той е най-възпявания български град – една любов, за щастие, споделена с цяла България. Което пък провокира въпроса: Защо в Бургас има най-много таланти на глава от населението? Дали заради слънцето (по данни на спешна помощ само за един уикенд средно по 100 бургазлии слънчасват по плажовете) или заради творческата обмяна на идеи по “на кафе” (което в Бургас било разновидност на бирата), не знаем. Фактът е обаче, че дори и нищо друго да нямаше, Бургас, твърдят бургазлии, вече е “дал нещо на света” – уникалното, единствено по рода си, простичко бургаско “ВЪЙ..!”, в което може да бъде побрано цялото човешко съществуване: и радостта, и мъката, и риданието, страстта, страха, отчаянието, любовта и всичко друго, за което се сетите…
И ако вие търсите емоцията в летните си преживявания на родна земя, може би Бургас е вашата перфектна дестинация. А ние ще се опитаме да разкрием някои от причините, поради които бихте пожелали да посетите града на най-любимите български: актьори (например: Георги Калоянчев, Димитър Рачков), певци (например: Тони Димитрова, изпълнителите от Тоника), композитори (например: Тончо Русев, Кирил Дончев), поети (например: Христо Фотев, Петя Дубарова)…
Малко история
Бургас е наследник на късния римски градец Деултум, основан от император Веспасиан като военна колония на ветерани. По-късно бива наречен Девелт, което дава името на днешното село Дебелт. Още три села са включени в днешните предели на града – Кастрицион, Скафида и Росокастрон. По-късно се изгражда и селище-лечебница – Аква калидае – организирано подобно Асклепионите около прочутите в околността минерални извори. Тук преди тези градежи са живеели тракийски племена. Голямата слава на съседните градове не позволила разрастването на малките крепости. През средновековието възниква и малка крепост, наречена Пиргос – вероятно дозорно място в българската държава.
Едва през XVII в. Бургас получава сегашното си име и местоположение. Наричал се е Ахело-Бургас. След Освобождението се нарича Бургас и е малко селище с 2950 жители. Оттогава градът нараства и населението му се увеличава почти стократно. Става център на Южното Черноморие, град с развита промишленост и търговия и оживено пристанище. Строят се множество заводи, нефтохимически комбинат, захранващ цялата страна с над 30 нефтени продукта, развива се селскостопанско производство от землището край града, сол и желязо се произвеждат в промишлени количества и с тях се търгува далече зад пределите на страната. От 1903 г. Бургас е свързан с железница.
Днес град Бургас е най-големият и най-важният икономически, административен и културен център в южната част на Българското черноморие.
Някои забележителности
Окръжният исторически музей е основан през 1925 г. към археологическото дружество. Днес в него има и зала “Археология” с богата колекция от старите черноморски колонии. Тук има множество керамични съдове, битови предмети, монети и накити от античността, каменни надгробни плочи, плочи на тракийски конници, сечива и макети на древни селища. Има експонати от по-новата история, снимки на възрожденци и народни будители, на българи от този край, оставили диря в отечествената история.
Художествената галерия е създадена през 1945 г. със зали за чуждестранно изкуство, за произведения на български живописци и за икони на възрожденски иконописци.
Морската градина е разположена на висок бряг и цялата е прорязана от множество цветни лехи, дървета и скулптури. Тук има бюст на полския поет и революционер Адам Мицкевич, пребивавал в града през 1850 г. В градината се намира казиното, малък зоопарк и летният театър, в който ежегодно се провежда
Международният фолклорен фестивал и пеят част от гостите на поп-фестивала “Златният Орфей”.
Централният плаж се намира под морската градина и до него се стига по красиво и разклонено стълбище, обрасло в зеленина. Пясъкът има много примеси от магнетит и затова е тъмен. Градът има и северен плаж, близко до квартал Изгрев, в съседство със солниците.
Катедралната църква “Св. св. Кирил и Методий” се намира в близост до пазара и е интересна с чудесните си стенописи и дървения си олтар.
Етнографският музей съдържа интересна сбирка от традиционни кукерски маски и характерните за региона костюми, битови предмети и обредни атрибути. Има видео-зала, където се прожектират филми с етнографска и историческа тематика, изложени са множество традиционни български тъкани и шевици, характерни за областта. Помещава се в къща от 1873 г., обявена за паметник на културата.
Природонаучният музей съдържа много експонати, разказващи за геологическите особености на земята и на региона, на флората и фауната. Изложени са над 1200 експоната, свързани с насекоми и влечуги. Представени са повече от 140 вида риби, растения от странджанския край, защитени и ендемитни видове.
Филхармонията, Операта и Драматичният театър се помещават в три отделни сгради и функционират през целия сезон. Наред с Кукления театър те дават културния облик на града с интересните си концерти и представления.
Интересна забележителност на Бургас е Арменската църква, намираща се в близост до хотел “България”. Строена е през 1855 г. от местното арменско малцинство, подпомогнато от българи.
Фестивалите и празниците в Бургас са много: Петдневка на класическата немска и австрийска музика – края на април; Международен фестивал на детските хорове – края на май; Международен театрален фестивал на малките форми – “Театър в куфар” – май, юни; Триседмичен фестивал на операта и класическата музика в памет на диригента Емил Чакъров – юли; Международен фолклорен фестивал и Седмица на изкуствата за деца – август; Международна поп- и джазсреща “Бургас и морето” – септември; Международен турнир по състезателни танци – декември…
Бургаски събития, които ще влязат в историята
Днес амбициите на града надхвърлят чисто икономическите параметри – Бургас си поставя за цел да се кандидатира за Културна столица на Европа. Проектът “Европейски столици на културата” способства за популяризиране на богатото и разнообразно европейско културно наследство, както и за взаимното опознаване на гражданите на ЕС. А както разбрахме, европейците има какво да опознават в бургазлии.
„SPIRIT of Burgas” – най-горещият плажен фестивал в Европа – ще се проведе от 12 до 14 август 2011 г. на Централния градски плаж.
Част от позитивния имидж, който Spirit of Burgas изгради бързо за кратката си история на съществуване, се дължи не само на оригиналния му музикален профил и атрактивната локация, но и на факта, че фестивалът застава зад отговорни обществени каузи с общочовешки характер. Вече се превърна в традиция по време на всяко издание на голямото августовско събитие на брега на Бургас, да се представят различни каузи с идеална цел.
Лична бележка
Не знам как новият spirit ще се сработи със старият (или поне на средна възраст) бургаски дух. Аз лично предпочитам “Ах, морето…”, както и да си пийвам “кафе” (като бургаска разновидност на бирата), докато слушам младежките разкази на моя клинично-бургаски любим на плажа под морската градина… Казват, че всеки, прекарал 4.5 минути в компания на бургазлия, може също да бъде диагностициран като такъв – т.е. бургазлия. Въъйй!, провървя ми! Пожелавам всекиму такъв късмет!
Използвани източници:
www.bourgas.org
www.burgas.bg
www.spiritofburgas.com