Децата имат богато въображение, което предизвиква, в различните периоди на тяхното развитие, т.нар. „възрастови” страхове. Не трябва да изпадате в паника и да се тревожите за психическото здраве на детето си. Страховете са част от порастването, а тяхното преодоляване е залог за бъдеща вяра в собствените сили и възможности.
Какви са най-типичните страхове на децата до тяхното тръгване на училище?
Страхът от раздялата с родителите преследва детето от 7-я месец след неговото раждане и постепенно отслабва преди започването на училището. Играта на криеница, когато майката се крие зад дивана, а след това се появява, може да помогне на детето да се справи с опасенията от изгубването на мама. За да се намали страха от чужди хора е най-добре детето да не се оставя само с непознати, а ако имате гости, вие трябва да бъдете в близост до него. На 3 годишна възраст детето вече е готово да понесе раздялата и се чувства добре в детската градина.
През първата година от живота си детето се страхува от различните предмети, които го обкръжават (стълби, животни, всевъзможни препятствия). Родителите трябва да обръщат особено внимание на поведението си в различни ситуации. Детето усвоява новия опит, който му е необходим, за да се справи със сложните и опасни ситуации в бъдещето.
Страхът от свикване с гърнето възниква през 2-3 година. За този период детето смята, че урината и мръсотията, с които то се разделя са неразделна част от него и фактът, че тези части изчезват в тоалетната чиния могат да бъдат причина за силни преживявания. За да се избегнат негативните емоции, не трябва да изхвърляте веднага съдържанието на гърнето – направете това малко по-късно, когато детето не ви вижда. Можете да играете на игра, в която любимите играчки също „сядат” на гърнето – това ще избави детето от излишните опасения.
Страхът от къпането също е характерен за 2-3 година. Детето не се страхува от водата, а от нейните свойства: промяната на струята, температурата и т.н. За да се справи с неприятните преживявания е добре да взема със себе си по време на къпането любимите си играчки и да си играе с тях във водата, но задължително в присъствието на родителите. Ако детето не проявява особени симпатии към водата, то не трябва насилствено да се учи да плува и т.н. Наблюдавайте детето си – то само ще ви покаже кога е готово да усвои новия навик.
Страхът от клоуни и маски се появява на 3-4 година, когато активно се формира детската фантазия. Измисления персонаж може силно да изплаши детето. За да възпрепятствате развитието на този страх вие трябва да водите по-често детето на куклен театър, да му устройвате детски карнавален празник с различни костюми и маски: детето трябва да се убеди, че под маската не се крие чудовище, а това е само преоблеченият татко или съседката.
Децата сънуват страшни сънища на възраст 3-5 години. Сънувайки кошмарния сън, те не искат да спят или отлагат момента на лягане за сън (молят да вода, отново посещават тоалетната или искат да им се прочете приказка).
За да се избегнат страшните сънища, предложете на детето да си “поръча” хубав сън. Нека да нарисува рисунка или заедно напишете бележка, която то трябва да си постави под възглавницата. Преди сън можете да прочетете на детето забавна приказка, а след това го завийте, заедно с любимата му играчка.
Страхът от чудовища и тъмнината е резултат от чутите истории и приказки, пълни с ужасни описания (вълкът изяжда бабата и Червената шапчица, Снежанка е отровена от злата мащеха и т.н.). За детето всички чудовища трябва да бъдат безопасни, слаби или добри. То трябва да повярва в своята сила, храброст и безопасност. Магическите игрички (меч, вълшебна пръчка) могат да подкрепят увереността на детето. И тъй като всички чудовища живеят на тъмно, под леглото или в гардероба, можете да не затваряте плътно вратата или да оставате включена слаба светлина. Постоянно разговаряйте с детето си за границата между измислицата и реалността.
Страхът от детската градина (3-6 години) е свързан с конкретната ситуация у дома или в детската градина. Детето може да иска да остава в къщи, защото не харесва учителката, децата го дразнят и то не обича заниманията в шумна среда. Разберете причината за този страх, играйте ролеви игри, в които детето е възрастен, а родителят- дете. Разбира се, вие трябва да поговорите и с възпитателя, и с детето. Когато причината за страха е ясна, тя може по-лесно да се отстрани.
Страхът от лекари възниква след някаква неприятна или болезнена процедура, когато детето разбира предназначението на инжекциите, скалпела и другите медицински инструменти. Посещението при лекаря не трябва да плаши нито детето, нито родителите. Репликата „Лекарят няма да ти направи нищо лошо” обикновено има противоположен ефект – детето засилено мисли за предстоящата болка. Освен това е важно никога да не заплашвате детето с лекарите!
До 5 годишна възраст децата се страхуват от животните, а най-много от кучетата. За да преодолеете този страх, водете постоянни разговори с детето за добрите кучета. Разкажете му как те помагат на хората и как трябва да се общува с тях. Родителите първи трябва да се справят със своята неприязън към животните, ако изпитват такава.
Страхът от смъртта възниква тогава, когато детето разбере разликата между живота и смъртта (то вече е поне на 5-6 години). То ще се сблъска с този страх, ако чуе разговор между родителите за някакво нещастие и тогава ще започне да се страхува за своя живот и за живота на родителите си. Разкажете на детето, че хората умират когато се състарят, а децата рядко умират. Но информирайки детето се, вие не трябва да го плашите.
Колкото и глупави да ви се струват детските страхове, за децата те са реални и затова не трябва да ги пренебрегвате. Най-добрият начин за лечението на страховете е примера на родителите, тяхната подкрепа, помощ и запазване на доброжелателността и спокойната атмосфера в семейството. Повечето страхове през този период са временни и с възрастта задължително ще изчезнат.