Ако още обмисляте къде да прекарате лятната почивка, може би този материал ще ви помогне да вземете едно добро решение – Варна или курортите край нея. Този магически град има всичко, от което може да почувствате необходимост – духовно обогатяване, културен живот, атракции и забавления, и разбира се – слънце, море и плаж!
Предлагаме ви информация за историята на града и някои от неговите забележителности:
Според ранни писмени сведения Одесос (днешна Варна) е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Това е периодът на т. нар. Велика Гръцка колонизация. Името на града (Odessos – селище, разположено на вода, “Воден”) не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно има и по-древно селище. Градът се развива като селище от класически полисен тип – държава със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки. През първите десетилетия те са насочени предимно към града-майка Милет и неговите близки територии по западния бряг на Мала Азия, а от началото на 5-ти век пр.н.ера приоритетно място в търговския внос заема Атина.
Включен за няколко десетилетия в границите на Македонската империя на Александър Велики (336-323 г. пр.н.ера), след смъртта на неговия намесник в Тракия – Лизимах (281 г. пр.н.ера), градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети – отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера – и статери от злато. Одесос се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки. През този период в религиозния живот на Одесос настъпва съществена промяна – като върховно божество в пантеона на града се издига тракийския бог Дарзалас. Тази промяна в организацията на религиозния живот на античния град е резултат от засиленото присъствие на тракийското население в града.
В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия, Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми – най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови. Постоянните нахлувания на племена, идващи северно от Дунав през късната античност, довеждат до промени в етническия облик на вътрешността на древнотракийските земи, а от там и в културата на населението.
От IV век насетне, наред с исконното тракийско население се появяват и отделни групи, проникнали на юг от Дунав в резултат на т.нар. варварски нашествия. В този процес през VI век участват и големи славянски маси, които се настаняват трайно в древнотракийските земи. През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до “Варна”, близо до “Одесос”. Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно ще стане и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.
След продължителни войни през 1018 г., българските войски били завладени от Византия, с което се сложил край на Първото българско царство. През първата половина на XI век, на мястото на античния Одесос, възникнал град с крепост, добил старобългарското название Варна. През периода на Византийското владичество, Варна се превръща във важен пристанищен и търговски център. Това се доказва от златните вносни амфори, трапезни съдове със сграфито и рисувана украса, донасяни от Константинопол.
През 1201 г. българският цар Калоян окончателно присъединил града към България. Значителен подем в икономическия живот настъпил през последните десетилетия на XIII век. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията в Черно море. След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната керамопластична украса. Открити са останките на три от тях – “Св. Атанас”, “Св. Георги” и “Св. Тодор”.
Варна е била завладяна от османските завоеватели през 1389 г. Градът не загубва предишното си пристанищно и търговско значение. През XVIII век започва българското Възраждане и през XIX век във Варна възниква богат културен живот в българското читалище – изнасят се сказки, пиеси, провеждат се различни религиозни и народни тържества. След освобождението на България през 1878 г., Варна става един от културните центрове на България – тук е основано Медицинско дружество, създадена е музейна сбирка, отварят врати редица книжарници и издателства, идват на гастроли чужди артисти.
Ето и някои от забележителностите на съвременна Варна, които задължително трябва да посетите:
Катедрален Храм-Паметник “Свето Успение Богородично”
Разположена в самия център на град Варна Катедралата “Св. Успение Богородично” е един от символите на морската столица, посторен скоро след Освобождението.
Основния камък на бъдещия храм е положен от княз Александър І Батенберг на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, “Успение Пресвятия Богородици”, било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза. По самия строеж работили много майстори по модела на Петерховския храм в Санкт Петербург.
През 1986 година в майсторска работилница в Русия се поръчва изработката на храмовите икони.
Римски терми
Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна, Римски терми (бани) са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка, вдигната на повече от 7000 кв.м площ.
Дебелите й стени са строени по специфична технология, редуваща каменен зид и пет-шест реда плътни глинени тухли.
Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове, а на места все още личат фрагменти от великолепни мозайки. Те, заедно с многочислените декоративни мраморни фрагменти, колоните и капителите, говорят за пищната декорация, с която е била украсена сградата.
Преминавайки през просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, посетителите на баните са влизали в огромна зала, наречена балестра. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, свързана с двойния под и специалните кухини, които отвеждали някога топлия въздух чак до покривната конструкция на термите.
Аквариум Варна
Аквариумът е построен във Варна през 1912 г. по идея на цар Фердинанд. Изключително оригиналното решение на фасадата му съчетава баралефни изображения на огромна мида и някои от най-разпространените животински видове в Черно море. Централната зала на Аквариума разкрива пред погледа на посетителите впечатляваща колекция от сладководни и морски обитатели, представени в естествената им среда. В няколко съседни зали са подредени експозиции, даващи пълна представа за флората, фауната и специфичните особености на Черно море.
В другите 2 експозиционни зали могат да се видят препарирани представители от Световния океан, да се проследи миграцията на рибите, структурата и особеностите на Черно море.
Освен това е налична библиотека с повече от 30 000 научни и специализирани книги, учебници, периодични издания в областа на морската биология, хидрохимия, океанография, ихтиология, рибарство и рибна индустрия, марикултури, акваристика и др. Библиотеката пази уникални стари книги и карти, публикувани през 19 век.
Делфинариум
Единственият делфинариум на Балканския полуостров е действително една от най-забавните атракции, която Варна предлага на гостите си. Построен е през 1984 г и има 1134 места.
В спектакъл, продължаващ 30 минути, посетителите могат да се убедят в невероятната интелигентност и възприемчивост на морските бозайници. Интересна подробност е и фактът, че във Варненския делфинариум през 1992 година се роди първото делфинче, което вече не е единствено. Събитието бе прието като знак, че животните са се аклиматизирали добре в новия си дом.
Програмата на Делфинариума е много натоварена и атрактивна, тя включва двойни салта и троен аксел.
На територията на делфинариума се намира атрактивна кафе-сладкарница, която има вградени панорамни стъкла. От тях могат да се наблюдават подводните игри на делфините когато не са на представление.
Храм “Успение Пресвета Богородица”
Позната и като църквата ”Света Богородица Панагия”, храма се намира в района на Гръцката махала, в близост до Римските терми. Сред варненци е известна като “Малката Богородица”, вероятно заради интересния иконостас “Малката Света Богородица”. Но също може да се срещне като “стария храм” “Свето успение Богородично”.
Историческите данни за този храм датират още от 1602г. когато всъщност е бил построен, в процеса на строежа е установено, че и в миналото там е имало храм. Църквата се отличава със своето строителство, тъй като е вкопана ниско поради тогавашните забрани за християнските храмове да надвишават два метра над земята.
През 1640г. храмът претърпява пожар, но след това е възстановен и разширен, като с годините се оформя сегашния му вид.
Характерни за църквата са нейните икони, чиито ликове гледат на юг, а не на запад, което е в противоречие с църковните писания и канони. Експерти оценяват иконите, които се намират в храма, като голямо богатство и съкровище, с което могат да се похвалят много малко църкви.
В двора на храма се намира чешмата на Хубавата Недялка – паметник, изграден в памет на убитата от турците през 1856 г. Недялка.
Аладжа манастир
Аладжа манастир е разположен на 17 км. североизточно от Варна, в отвесен скален масив на франгенското плато, висок почти 40 метра. Той пренадлежи към голяма група естествени пещери, част от меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море. Истинското християнско име на манастира е неизвестно, предполага се, че “аладжа” се нарича от времето на османското владичество. Аладжа в превод от арабско-персийски означава „пъстър, шарен“ – име дадено му вероятно на запазилите се до онова време стенописи от параклиса.
Първите проучвания започват да извършват братя Шкорпил, като грижа за неговотто стопанисване поемат Варненско археологическо дружество и музей.
Скалната обител Аладжа манастир се състои от две равнища, като на първото са манастирската църква, верига от монашески килии, църква за заупокойни молитви, кухня с трапезария, крипта. На второто ниво се намира естествена голяма скална ниша, в края на която е разположен малък параклис до който се стига чрез дървена стълба от долния етаж, където се намирала църкавата за заупокойни молитви. Тук най-добре са съхранени оргиналните средновековни стенописи, поради трудния достъп.
Западно от манастира в гъстата растителност на природен парк “Златни пясъци” се намират още една група пещери, именовани от Карел и Хермин Шкорпил като “Катакомбите” – вероятно отшелнически килии и гробници на монаси на три нива. Смята се, че са обитавани през раннохристиянската епоха (IV-VI век), основание за което са намерените фрагменти от керамика, монети и врязани кръстове. По-късно, през XIII-XIV, “Катакомбите” и “Аладжа” манастир оформят един по-голям монашески комплекс. Прекратили са активното си съществуване през XVII – XVIII в.
На територията на комплекса се намира и музей, в който можете да видите възстановка на Аладжа манастир и “Катакомбите”, икони и църковни принадлежности. На втория етаж се намират част от подови мозайки на втората Раннохристиянска базилика открита на ул.”Хан Крум”.
Раннохристиянска базилика
Важно място в религиозния живот на християните заемат църквите. Най-ранната архитектурна форма на християнските храмове е базиликата.
Всеки главен византийски център е имал своята голяма църковна сграда за нуждите на голямата църковна общност. В една голяма базилика са се извършвали службите от местния епископ, докато по-малките храмове са се намирали в отделните квартали. На територията на Одесос (днешна Варна) са открити около 10 византийски базилики. Особено голям интерес представлява комплекса от три базилики открит на ул.”Хан Крум”, строени последователно една над друга през периода IV-VI век.
Археологическите проучвания на този важен раннохристиянски център продължават над 30 години. Базиликата е най-просторната в региона на Варна.
Най-ранната базилика е построена в началото на V век и е била със силно скъсени пропорции (т.е по широка от колкото дълга) и с една абсида. Просъществува само няколко деситилетия, вероятно е разрушена от заметресение. Притежавала е богата вътрешна украса от подови и стенни мозайки, стенописи и вътрешна архитектура от разноцветен мрамор. Богатсвото на украсара й подсказва, че това е била може би епископска църква на Одесос.
За построената на нейно място базилика това е сигурно. Построена е в първата половина на V век и е просъществувала 50-60 години. Тя е по-голяма, трикорабна, с два притвора. Изобразените върху мозайките й символи на ранното християнство са незабравими – пауни, цветя, птици.
След няколко деситилетия върху руините й е построена нова базилика, като колонадата от втория период е заместена от масивни стени, построени с преизползвани квадри от градската защитна стена на Варна. Тя е била със същия план като на втората базилика, но с мраморен под и вероятно е разрушена при превземането на града от славяните в 614 година.
Мозайките са изпълнение с разноцветни мраморни, глинени и стъклени кубчета, те са два вида – с геометрични мотиви и с фигурални пана, представляващи различни християнски символи. По време на разкопките, освен мозайките, са открити и крипта под нивото на мозайките, в която има реликварий с капаче, изработен от цял къс алабастър, в който са се държали части от костици на неизвестна млада светица. Намерени са и медни монети от IV и V век, като най-късната е от 455г. и е на Петроний Максикус.
Тези мозайки и находки открити на ул.”Хан Крум” показват, че за два века това място е било най-важният християнски център на Одесос
Находките можете да видите в Археологическия музей, там се намират и част от мозайките
Археологически музей
Варненският Археологически музей заема 2000 кв.м.площ и има 32 зали, в които са изложени постоянни експозиции: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденски иконопис.Тук се намира и най-старото златно съкровище в света. Неговата възраст датира от преди 4000г.пр.хр.
Съкровището е открито случайно през 1972 година при строителни работи край Варна.
Находката е от около 2000 предмета от почти чисто 23,5 каратово злато с общо тегло около 5,5 кг. Тя съдържа златни огърлици, гривни, нагръдни украшения и съдове. Това откритие преобърна представите на историците за развитието на човешката цивилизация. Един от най-поразителните експонати, които могат да се видят в музейната сбирка, е златният жезъл – символ на власт от монаршески тип. Изключително любопитна гледка представлява и пренесеният тук гроб № 43 със скелет на четиридесет – петдесет годишен мъж, покрит с повече от 100 златни украшения. Той очертава образа на вожда (царя), имащ сакрални функции и притежаващ символите на властта.
Самата сграда, в която се помещава днес археологическия музей, е на бившата Девическа гимназия.
Военноморски музей
Военноморският музей е един от символите на град Варна. Разположен е в най-южната част на морската градина. Красивата сграда на музея е построена през 1890 година за италианския консул Асарето. В парка е подредена колекция от морски оръдия, старият фар на варненското пристанище и един от първите български миночистачи. Експозициите са две основни, подредени в 12 зали, проследяващи морската история на региона от древността до наши дни и експозиция на водния транспорт. Освен това може да се види яхтата “Кор Кароли” и два вертолета от Вертолетната ескадрила на ВМС. Най-ценният експонат е миноносецът “Дръзки” поставен там през 1957 г., прославил се с торпилирането на турския кръстосвач “Хамидие” на 12 ноември 1912 година. Това е единственият кораб от този тип, съхранен до наши дни.
Побити камъни “Дикилиташ”
Намират се на 18 км западно от Варна и са един от най-невероятните природни феномени в България, представляващи естествени каменни колони, достигащи до 6 м височина.
Няколко реда каменни колони създават впечатлението, че са сглобени от по два конуса, едва крепящи се на острите си върхове. Много атрактивна е и групата на колоните, изглеждащи като вкаменели животни или замръзнали водоскоци. Някои от тях достигат в основата си до 12 метрa.
Според най-разпространената теория “каменната гора” край Варна се е образувала преди 50 милиона години, когато местността е била част от морското дъно. След оттеглянето на водата, неорганичните отлагания по него ерозирали, придобивайки днешните си причудливи форми.
По материали от:
www.varna.bg
www.moreto.net